Така е Флорче, ветерани сме, я си помисли дали са 10 години или повече, че по моите изчисления са повече. Забелязала съм, че когато човек е на зор - пише, пита, всички помагат, успокояват и като се съвземе човек , или се стабилизира и хайдееееееее ... отлита, вече няма нужда и забравя за доброто, а едно малко ядро държат "фронта". Като го удари пак чука по главата пак идва и пак така. Мисля, че неможе само при нужда човек да иска, а да не дава когато е добре, за да помогне на други които влизат и търсят помощ. Неможе едни и същи хора да бъдат "дежурните" и да пишат. Няма незаети хора, всички си имаме ангажименти някакви - големи, малки, семейни, лични... Неможе едни и същи хора да четат и да постват, да поддържат клуба жив, а другите никога нищо да не са прочели и да чакат само тук да има инфо. Разбира се, че четат, но не ги интерисува да споделят. Когато се споделя се завързва някакъв диалог, като едно време - ту това коментирахме, спорехме, давахме мнения, ту друго - не е лошо това, повече мнения, по интересно става. Сега всеки си говори сам... обидно е или в много тесен приятелски кръг. Някой пък толкова са на "готово", че и следа няма от присъствие, или са много кратки, или .... Аз знам, че когато човек има желание, ще намери време, знам също ,че всички са по интереси прекроени - ФБуковете, телефоните, тесните приятелства, хубаво, нека бъде така, но и клуба ни е дал много, да уважаваме него и хората които до сега го поддържаха жив, щото никой не знае утре на кой какво ще му дойде до главата... А тук има толкова подредена информация за всичко - със затварянето на клуба всеки трябва да знае, че всичко е до тук и край. Ще четем табелката ЗАТВОРЕНО.

Живота е рисуване без гума за триене.

Редактирано от kaloyana1777O4 на 22.09.16 22:56.