Така е Кали, винаги съм знаела, че мислим по един и същи начин.Не сме се виждали с теб те та те , но имам чувството, че се познаваме от дълги години.Станахме си близки виртуално,за което много съм радостна и горда от нашето приятелство. С другите момичета от клуба също станахме близки и се виждаме на срещите и също се имаме като сестри.НО НЕ Е САМО БОЛЕСТТА НИ, която ни сплотява а почти сродните ни души, все сме благи и добри хора.Но това пусто забързано ежедневие така ни е погълнало,че сме се оставили на течението му и живеем ден за ден.Преди десет години когато се записах в клуба видях, че имаше теми за болестта ни и за нейното лекуване.Имаше само една Раздумка,където да се пише на други теми. Тогава постнах темите за кухнята,за смеха,за пожеланията за празниците,за разни рецепти,за духовното развитие.Внесе се малко разнообразие и момичетата почнаха да пускат постинги.После се пуснаха и други интересни теми и пак започнахме да ги пълнем с постинги.Първата среща на клуба беше в Пловдив по моя инициатива и тя беше върха.Всеки,който беше на нея знае. Започнахме по традиция да се сдрещаме ту в Пловдив,ту в София.Беше супер а и малките сувенирчета,които си разменяхме за спомен - е толкова мило. На библиотеката имам едно рафче и съм си наредила всичките сувенирчета.Често отварям папката със снимките и си ги гледам моите приятелки. Някои прекрасни момичета си отидоха от този свят, но те живеят в нашите спомени. Заради тяхната памет нека да се стегнем и да не се излагаме с някакво си затваряне на клуба.ТОЗИ КЛУБ Е ХУМАНЕН, сериозен и стабилен.ИМА РЕНОМЕ - нека да го съживим отново. ДОСТА СТАНАХА И БАБИТЕ В КЛУБА,ИМАМЕ ТЕМА ЗА БАБИТЕ - АМИ ПОХВАЛЕТЕ СЕ ДЕ С ВНУЦИТЕ. Не всички работят има доста момичета и в къщи.КАКТО ЧЕТЕТЕ, ТАКА И СЕДНЕТЕ И НАПИШЕТЕ НЯКОЛКО ИЗРЕЧЕНИЯ,В НЯКОЯ ТЕМА.Кали ние ще си пишем в темите поне знаем, че ги четат .
Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!Редактирано от flora bg на 22.09.16 21:51.
|