|
знаеш, че се отказах от официалната медицина и нямам официална епикриза, но и при другата диагностика се вижда наличието на тумори и аз ги имах на две места - в главата и матката. Отказах операции, защото знам, че това не решава проблема. На два пъти ми се размина смъртта и не мога да кажа, че лечението беше лесно. Много пъти се молех да си тръгна, защото не можех да търпя болките в главата. Имах халюцинации, за дълго време си бях загубила паметта и знаеш, че в онзи клуб ми помогнахте малко по малко да се върна към нормалното си състояние. Не обичам да бъда съжалявана и дълго време криех състоянието си. И без това бях обект на подигравки от ваша страна. След като се бях докарала сама до това състояние, логично беше сама да се измъкна от него. Поне така си мислех. Да, ама не. Помогнаха ми много хора да се справя, а и небесните сили бяха непрекъснато до мен. Разбрах, че истинското лекарство са любовта и прошката, останалото са патерици за по-лесно справяне. За четвърти път се опитвам да пиша в този клуб, но все не се получава. Знам, че не ми е тук мястото, защото виждам нещата по различен начин. Още с първото си появяване тук преди много години търсех различен подход към болестта, защото знаех, че не може да няма такъв и аз го намерих за себе си. Майка ми е оперирана от рак на гърдата, баща ми си отиде от рак на стомаха и панкреаса и мен ме наблюдаваха всяка година, но това не ми помогна особено. Писала съм, така че би трябвало да знаеш, че припадах всеки ден и молех лекарите да ми помогнат, но те ме изкараха симулантка, защото изследванията ми бяха идеални според тях. Да, но баща ми си отиде от този свят с идеални кръвни изследвания. Има неща, които лекарите не виждат и съответно не могат да предложат адекватно лечение. Когато отидох при тази лекарка, тя ми показа защо припадам - еритроцитите ми бяха изядени и до мозъка ми не стигаше кислород. Успокои ме, че всеки ден се раждат нови клетки и за няколко месеца ще успея да се излекувам. Само че тези няколко месеца се оказаха 3 години, защото се стабилизирах за малко и отново рухвах. Не можех да си обясня къде греша, но постепенно нещата се изясниха. През цялото време съм се молила на Бог и ангелите за подкрепа и помощ и ми пращаха следващия човек, който да ми помогне. Пътят не беше никак лесен. Ако знаех предварително какво ме чака, щях да си тръгна преди близо 4 години, когато си видях живота на лента. Душата ми явно е била на друго мнение и ме научи какво означава да обичаш безусловно. За мен тази болест се оказа благословия, а не наказание.
Знаеш ли кое е различното - винаги съм знаела, че съм дух в човешко тяло и дълги години съм живяла на розовия облак и от там наблюдавах света. Не можех да разбера какво е това ревност, завист, алчност, защото не съм ги изпитвала. Обичам всички и всичко и не можех да разбера защо хората не са като мен. След като се оказах в блатото разбрах. Хората се страхуват, а когато си обзет от страх, ти си глух и сляп. Любовта отваря кръгозора, а лекарите в много от случаите пращат пациентите а страха, а не при надеждата и любовта. Има една книга " Съзнателна медицина " на Джул Едуардс, която излезе горе-долу по времето, когато се разболях и тя беше една от настолните ми книги. Авторката е изпитала на гърба си болестта и споделя опита си, но от малко по-различен ъгъл, защото тя самата е психолог. Отново ще напомня, че освен тяло имаме ум и душа и нещата са комплексни. Няма как да се намери решение, когато се разглежда само тялото. Поне според мен е така.
|
Много добре [re: Ekna]
