|
цяла книга да напиша, но едва ли на някого ще му бъде интересно. А ако напиша истината такава, каквато я виждам, като нищо ще ми пратят доктори с усмирителни ризи.
Ще започна с това, че ние не сме само физическо тяло, а освен това имаме душа и ум. Когато между ума и душата има конфликт, тялото се разболява. Поне при мен се случи така. Искам да започна с името на клуба. Знам, че първоначално беше друго, което също не ми допадаше, но с това пък съвсем не мога да се съглася. Ако водим битка с болестта, едва ли ще я победим. Съпротивата прави нещата по-силни. Аз я приех като приятел, който иска да ми каже нещо, но аз не мога да го разбера. Трябваше да си видя живота на лента, да отворя очи и да разбера, че ми е даден още един шанс и този път реших, че няма да го пропусна. Тръгнах на пътешествие към себе си, което продължи прекалено дълго, но си струваше. Благодаря на Бог и ангелите, които през цялото време бяха до мен и ми показваха следващата стъпка и следващия човек, към когото да се обърна за помощ и малко по малко пъзелът се подреди. Разбира се нямаше да се справя без помощта на мъжа ми, който през цялото време ме подкрепяше и ми даваше кураж да продължа, защото много често силите ме напускаха и исках да си тръгна от този свят на болка и лъжа.
Искам да ви предупредя, че терапиите ми бяха необичайни за повечето хора. Разбрах, че лекарите се опитват да лекуват само тялото и няма как да ми помогнат. Живеех си прекрасно, докато не реших да им се доверя. Още от дете имам периодични припадъци и ми правеха най-различни изследвания на мозъка. Така и не откриха нищо смущаващо независимо, че са ми правени абсолютно всякакви изследвания. Повръщах, губех си зрението, припадах, като в последните месеци преди да си видя живота на лента припадах всеки ден. А в този фатален ( или може би исторически ден ) припаднах четири пъти и при последния си видях части от живота и най-важните хора в него. Нямаше оценки, нямаше нищо друго освен картини. Изводите си ги направих сама. Разбрах, че трябва да напусна работа и да намеря причините за нещата, които ми се случват, защото личната лекарка отказа да ми даде болничен, за да не я разкарвам по съдилища, тъй като ме тормозели на работното място. То наистина бях подложена на дългогодишен психически тормоз и насъбрах доста стрес, който доведе до отказ на физическото ми тяло. Имаше и външна енергийна намеса, която усетих, но когато видях от къде идва, имах сили само да кажа : " Защо, Господи ?!? Да ми беше казала, че иска работното ми място, щях да си тръгна, защо трябваше да ме убива ? " Изпратих любов и светлина в отговор и това ме е спасило.
За лечение използвах много любов, прошка, смехотерапия, музикотерапия, арт-терапия, йога, всекидневни разходки, когато имах сила да стана от леглото, ходих една година на йога, на народни танци, когато вече имах енергия за това. Освен това ходих на курс по хюман дизайн, за да разбера коя съм и къде по пътя изгубих себе си. Пиех много алкална вода и приемах хранителни добавки, защото не трябваше да давам храна на паразитите, които бяха плъзнали из цялото ми тяло, а не бяха само в главата ми. Нямах памет в продължение на няколко месеца и ходех като сомнамбул. Важно е, че успях да простя на всички хора, които ме доведоха до това състояние и съм им благодарна, че ми дадоха възможност да се върна към себе си. Това бяха моите най-добри учители по безусловна любов.
За да не ставам досадна, ще спра. Мога наистина много да пиша, но не знам дали на някого ще бъде интересно. По време на детоксикациите на организма минах през много изпитания, видях случки от минали животи и все едни и същи герои. Нали става ясно, че лекарите нямаше как да ми помогнат да се излекувам ? В тялото е следствието, а не причината за болестта. Отрязвайки даден орган, проблемът не се решава, а се задълбочава, защото болката ни показва, че нещо не е наред и трябва да обърнем внимание.
В началото на този месец превеждах по време на прегледи на една руска лекарка, която прави диагностика на тъмнополеви микроскоп. Мога да ви кажа, че в сравнение с преди 2 години, когато отново беше тук, положението е станало плачевно. Хората продължават да не пият вода, продължават да не се хранят здравословно, не правят нищо, за да намалят стреса в живота си, пият химически лекарства, които допълнително натоварват бъбреците и черния им дроб и се чудят защо не са здрави. Отделно, че в живота ни има повече страхове вместо любов и картинката става плачевна.
Хайде наистина стига. Дано съм ви дала тема за размисъл точно на днешния ден, защото по време на едно от пречистванията се оказах там и усетих болката на Христос, когато тръненият венец се забиваше в главата му.
|
О, мога [re: kaloyana1777O4]
