„Използвам лактобацили, защото са мощни имуномодулатори. Но не ги взимам от този, който е в киселото мляко, а от негов родственик – лактобацилус плантарум. На него дължим чудесни туршии, кисели краставички и кисело зеле. Той се намира в самите растения“, обяснява професорът. Решава да накладе зеле, но по специална технология. „Във всички кулинарни книги пише, че солта трябва да е 5 на сто, но когато е така – не можеш да пиеш големи количества зелев сок, защото се вдига кръвно и се уврежда сърцето. Затова аз слагам до 0,9 на сто и то морска сол, която има малка част натриев хлорид“, посочва проф. Караджов. Той слага в бидона зелките нагоре с кочана, като го цепва леко. „За да стане хубав сокът, слагам и 2-3 ябълки, дюли, царевица. Задължително добавям и една червена зелка и после чакам да ферментира около 21 дни“, обяснява микробиологът. След като зелевият сок е готов, той слага в него „главното си оръжие“ – 370 г прополис на прах. "След това добавям хрян, защото той убива вирусите. Може да се замени и с джинджифил. С всички тези добавки сокът се консервира и може да изтърпи и 10 години“, посочва проф. Караджов.
Със своя зелев сок той помогнал на стотици хора, без да им взима и стотинка. И до ден днешен болни от рак търсят професора заради рецептата му.

Цялата статия -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите