|
Значи, не са прави така да те отрязват в последния момент и е съвсем невъзпитано. Лично аз бих разиграл пиеската така: "Обадиха се на професорката, има сериозен личен проблем и трябваше бързо да излезе."
Ми, на всеки се случва, нали.
А не "Ще пътува утре ... със самолет".
Ситуацията я виждам така в дълбочина. Преди време са я поканили на голяма и авторитетна конференция в чужбина, като са я зарибили, че и поемат таксата, тя само да си уреди път и спане. Те западняците се чудят как да си правят по-големи масовки на конференциите и са много сладкодумни в това отношение. А па нашите професори се самоизживяват, къде заслужено, къде не, че са научни светила със световна, а дори и с галактическа важност. Дотук добре. Следват мъките с командировката, които се проточват, понеже на болничното ръковдство хич не му се дават пари за това. Хеле, накрая професорката си получава командировъчното, което е мокро, подгизнало от сълзите на директора на болницата и главния счетоводител, плакали докато го подписват. Тя почва да си търси самолетни билети и хотели, което колкото е по-близо до датата на конференцията, толкоз е по-трудно и несигурно. В този ден, докато Екна виси в чакалнята, на професорката и се обаждат от агенцията, че са намерили билети за утре. Професорката много се зарадва, но в следващия момент се плясва по челото, че на конференцията ще има и една гала вечеря, а тя няма подходящи обувки и дрехи, зарязва всичко и хуква по магазините. Та, така.
|
Дисекция на професорския случай. [re: Ekna]
Дисекция на професорския случай.