|
Нещо като "Лиричните отклонения", само че психични
Нали ме знаете, от време на време ме засърбява нещо... Раздумката си е раздумка, раковите теми, са си ракови. Оообаче понякога твърде канализираните неща започват да ме дразнят като хемороиди Ние не се самоопределяме само като "онкоболни". Ние сме си нормални хора - понякога малко шантави, понякога гневни, понякога следваме примера на Създателя и сътворяваме идеите си...
Отдавна не сме отваряли или повдигали "психо-тема".
Тук ще направя едно Отклонение (нали все пак сме в тема за отклонения) :
Иска ми се да ви поразкажа нещо. Някои от вас знаят, че по едно време доста се изявявах в един друг клуб в Дира с такава тематика. Беше един период, който няма да забравя. Тамошният ми живот беше динамичен, емоционален и полезен в доста отношения. Дълго е за разказване, но важното е, че си имаше своето място в живота ми и до някъде ме промени. Понякога, дори само докато описвам свой проблем и задавам въпрос, сама съм стигала до изводите си. Липсва ми с цялото си разнообразие от онзи жив период на клуба, липсва ми и контакът с някои от клубарите, но осъзнавам, че е нещо отминало, като детство, като изчерпан брак. Не ви съветвам да ходите там сега, различно е.
Разказвам го, защото ми се иска да изпълним със съдържание подобна тема. Да ви провокирам да се поотпуснете малко. Да се погледнете отстрани, до колкото е възможно. Да поанализираме себе си. Да дадем външна гледна точка на другите, поставили въпроси. Да понищим слабостите си, силните ни страни, емоционалните ни затруднения (не само свързани с болестта), да си отговорим на въпросите стремим ли се към нещо, към какво и как; стремим ли се да израстваме - как и с какво (въпреки болестта и/или благодарение на нея). Зацикляме ли, в какво и защо - според нас самите и оглеждайки се в другите. Какво в спомените ни ни тревожи, разнежва, крепи или трови...Чувстате ли се понякога като дете и какво ви носи това? Какво ви носи стрес и как се справяте с него? Какво сте прочели за символика на сънища, за това какво говори дадено поведение, за невербалните знаци в общуването.... хиляди, хиляди теми има, които можем да обсъждаме ...
Изобщо ... схващате ли идеята ми? Възможно ли е да развием темата тук? Способни ли сте да се разкриете публично или имате задръжки? Ако имате задръжки да участвате активно в такава тема - защо ги имате, след като средата е дружелюбна в нашия клуб?
Искам да ви провокирам да излезете от удобното, да се замислите, да споделитте резултати от самонаблюдения и самоанализ. Това понякога може да е неприятно или болезнено. Трудно е да бъдем достатъчно искрени дори пред себе си, понякога.
Все си мисля, че може да е полезно, макар да не присъства психо-специалист тук, който да ни насочи към правилните мисли и действия... Много, много ми се иска да се появи такъв човек тук, подобно на нашия невероятен PRN, който, очевидно, и за щастие, е приел присъствието си тук за своя лична мисия. Но ... за сега нямаме този късмет...
Всички знаем колко е важно състоянието на психиката ни! Терапевтите обаче са не достатъчно достъпни, като екзотични птици са - има ги, но можем да им се радваме като на Хиацинтовите ари в красиви бели клетки на някои ресторанти, когато отидем в такъв, можем и да си ги купим срещу не малка сума, но колко от нас ще се решат да ги дадат за Хиацинтова ара, вместо за лекарство, което не се покрива от НЗОК...
И така, в този ред на мисли, дали не можем да опитаме да си помогнем сами, както сме го правили неведнъж в други отношения?
Дълъг пост стана ... дано не ви отегчи
В следващ пост ще открия темата със свой проблем, но няма да е тази вечер. Мисля да си лягам. До скоро и лека!
|
Психични отклонения
