Какво пречи на жената да изгражда хармонични отношения?

Липсата на мекота. Жената има природна необходимост да бъде слаба, защитавана, да се чувства като зад «каменна стена». Винаги съществува желан образ на любимия.
Но в живота, не на всяка се удава да изгради отношения именно с такъв човек. Авторитарните дами много често се измъчват от това, че редом с тях са слаби, безволни представители на мъжкото човечество.
Това се случва, защото мъжа не може да се конкурира с жената. Ако инат жена се срещне с инат мъж, няма да издържат заедно дори един ден! Тя ще бие с юмрук по масата, а кой ще се съгласява. Мъжът, който винаги се съгласява, е мъж под чехъл.
Може да се каже, че това са измислени стереотипи на обществото. Но не може да се спори, че по природа, ролята на самеца е, да е защитник, ловец, войн и т.н. А ролята на жената е да бъде пазителка на огнището. И кой трябва да е силния в двойката?
Разбира се, не всичко е толкова еднозначно. Дамата трябва да е силна, за да преодолее своите жизнени проблеми, трудности, да отхрани и отгледа децата си (понякога сама). Дори за да може да го дочака, него, единствения, необходимо е умението да живее сама.
Но това не ѝ пречи да се съгласява, да отстъпва, да постига компромиси, да приема хората и да не спори с тях. А заедно с това, силния мъж ще оцелее само редом с мека, податлива партньорка.
Практиката показва: щастлива е тази пазителка на огнището, която живее с истински (според представите ѝ) мъж. Но, се страхувам, че при любителките на споровете, личния живот не се получава. И някъде дълбоко в душата си тъгуват за този, който е в представите им, в мечтите. Този, който не се дава, и който е отговорен за семейството си, за силното рамо и понякога да ѝ позволява да бъде слаба, безволева, беззащитна и дори глупава.
Не съм виждала щастливи семейства, където лидер е жената. Такива двойки винаги са неудовлетворени от биологическите си роли.
И това поражда скандали, недоволство, болка, агресия, претенции. Често неосъзнати. Тя изисква категорично, да ѝ отстъпват във всичко и го презира за отстъпчивостта му.
А той, преставайки да се усеща защитник на дома, се абстрахира и си живее в свое святче. Не взема решения, във възпитанието на децата не участва, няма да каже дума напреко. И ако обича своята присъдена, съвсем не с желаната любов.
А нейната нереализирана природа страда често от болести на женските органи. При толкова познати авторитарни жени са изрязани матките, открит е рак на гърдата и други такива, не могат да се изброят.
Имах подобен опит. Когато при всеки скандал проявявах агресия, смятайки, че се защитавам, в действителност, отстоявах своята истина и крещях до премала. Гордата «Амазонка» със «силния характер», по същество, манипулираше и изискваше: «Извади веднага това, което искам» или «А сега се покай и коленичи».
В моменти на скандали ми се струваше, че вътре в мен е озлобена, вкарана в ъгъла, вълчица. Тя се бори през цялото време за правата си на живот и свобода. Всички изисквания са категорични, без компромиси.
Макар да ми се струва, че бях готова на отстъпки, а това не го оценяват. Вътре бушуваха бури и урагани. В момент на злоба, можех да «размажа всичко» по пътя си. Някаква непонятна вътрешна енергия се изливаше навън със сила, конкурираща мъжките страсти. Трябва ли да се учудваме, ако още от малка са ме възпитавали като «дъщеря на командира».
Беше ми несвойствена женствеността, приемането, мекотата. Затова пък можех да се катеря по дърветата, «да воювам», да заповядвам, да ръководя. Естествено, всичко това не предразполагаше към мирен и хармоничен съюз. А точно, обратното. Защото жената се държеше като войн.
За да изградите хармонична любов, е толкова важно да сте меки. Да умеете да отстъпвате и да се съгласявате. Да сте миротворци, а не защитници. Изобщо да не участвате във военни действия. Или изчаквате да отминат, или се предавате.
Когато той е бесен и налита, трябва да сте смирена. А след това, когато е добър и снизходителен, трябва да се сгушите и да мъркате ласкаво: «А аз съм против». Обезателно с приемане.
А ако все пак той иска да е по неговото, нека да е така! Нали е мъж! Ти искаше да си зад каменен зид. Затова се отпусни. Защото пазителката на огнището има нужда от защита, а не да бъде в опозиция. Позволи на своята «стена» да реши всички проблеми. Нали ти си избрала за тази цел, този човек в живота си. Радвай му се, дай му възможност да израсне, не го подтискай с волята си.
Автор: Наталия Москальова
Превод: Йосиф Йоргов

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!