" Случвало ли ти се е да не знаеш какво да кажеш, когато разговаряш с приятел, страдащ от сериозна болест? Бъди уверен, че можеш да се справиш с това предизвикателство. Но разбира се, няма установени правила как да постъпиш в подобна ситуация, тъй като хората имат различен произход и характер. Така че онова, което може да помогне на един болен да се чувства по–добре, може да не се окаже толкова полезно при друг. Освен това както обстоятелствата, така и чувствата на един човек могат да се променят много бързо.

Най–важно е да се опиташ да се поставиш на мястото на болния си приятел и да разбереш какви са действителните му желания и нужди. Как можеш да постигнеш това? Разгледай някои съвети, основани на библейските принципи.


Бъди добър слушател

Когато посещаваш болен приятел, го изслушвай с внимание и съчувствие. Не бързай да даваш съвети и не мисли, че винаги трябва да имаш готово решение за проблема му. Ако говориш прибързано, може без да искаш да кажеш нещо, което да го нарани. Твоят болен приятел вероятно не търси съвет, а по–скоро се нуждае от някого, който да го изслуша с разбиране.

Позволи на приятеля си да се изкаже свободно. Не го прекъсвай и не омаловажавай неговия проблем, използвайки шаблонни изрази. Емилио* казва: „Разболях се от менингит и вследствие на това загубих зрението си. Понякога, когато се чувствах потиснат, приятелите ми се опитваха да ме утешат с думите: ‘Ти не си единственият, който има проблеми. Има хора, които са по–зле от тебе.’ Но приятелите ми не осъзнаваха, че омаловажавайки състоянието ми, не ми помагаха. Напротив, след това се чувствах още по–обезсърчен.“

Остави приятеля си да излее чувствата си, без да се притеснява, че ще го критикуваш. Ако ти сподели, че изпитва страх поради положението, в което се намира, прояви разбиране, вместо просто да му кажеш, че не трябва да се тревожи. Елиана, която е болна от рак, казва: „Когато съм силно притеснена заради състоянието си и плача много, това не означава, че съм загубила доверието си в Бога.“ Опитай се да видиш приятеля си такъв, какъвто е, а не какъвто ти се иска да бъде. Имай предвид, че сега той може по–лесно да се засегне и да не се държи както обикновено. Прояви търпение. Изслушвай го, дори да се наложи да слушаш едни и същи неща по няколко пъти. (3 Царе 19:9, 10, 13, 14) Той може да се нуждае да сподели с тебе чувствата си.


Проявявай съчувствие и загриженост

Опитай се да се поставиш на мястото на своя приятел. Ако му предстои операция, ако е подложен на лечение или ако чака резултатите от изследвания, може да бъде напрегнат и доста раздразнителен. Полагай усилия да го разбереш и се съобразявай с променливото му настроение. В такъв момент няма да бъде подходящо да му задаваш много въпроси, особено ако са лични.

Психоложката Ана Каталифос казва: „Позволи на болните да говорят за състоянието си тогава, когато искат, и да разказват толкова, колкото желаят. Ако са склонни да разговарят, нека те определят темата. Но ако нямат желание за това, може просто да поседите заедно и с един мил жест може да постигнеш много. Или може да установиш, че те се нуждаят най–вече от приятел, на чието рамо да си поплачат.“

Уважавай личното пространство на своя приятел. Писателката Розан Калик, която два пъти била лекувана от рак, казва: „Когато разговаряш с болния, помни, че онова, което ти каже, е поверително. Не давай информация на никого, освен ако изрично не си помолен да говориш от името на семейството. Разбери от болния какво иска да знаят другите за състоянието му.“ Едсън, който бил лекуван от рак, споделя: „Един приятел беше пуснал слуха, че имам рак и че не ми остава много да живея. Вярно е, че току–що ми бяха направили операция. Бях наясно, че съм болен от рак, но все още чаках резултатите от биопсията. Установи се, че нямам разсейки. Вредата обаче вече беше нанесена. Жена ми беше съсипана от необмислените думи и въпроси на другите.“

Ако твоят приятел е изправен пред избор на лечение, не бързай да казваш какво би направил ти на негово място. Писателката Лори Хоуп, която била болна от рак, казва: „Преди да изпратиш статии или информация на болен от рак или на някого, който вече се е излекувал, е най–добре да го попиташ дали изобщо би искал това. В противен случай, дори и да имаш добри намерения, може без да разбереш, да го засегнеш.“ Не на всекиго е приятно да бъде засипван с информация за различните видове лечение.

Дори и да си близък приятел на болния, посещенията ти не бива да са прекалено дълги. Независимо че той цени присъствието ти, понякога може да иска да остане сам. Възможно е да се чувства изморен и да няма много сили да разговаря или дори да те слуша дълго време. От друга страна, не създавай впечатлението, че бързаш да си тръгнеш. Твоят приятел се нуждае да види колко си загрижен за него.

За да проявяваш загриженост, е нужно да имаш добра преценка. Например, преди да занесеш храна или да подариш цветя на болен приятел, е добре да го попиташ дали е алергичен към нещо. Ако си настинал, би било любещо да не посещаваш приятеля си, докато не оздравееш.


Бъди насърчителен

Ако гледаш положително на болния си приятел, това ще личи от твоите думи и дела. Той все още е същата личност и притежава същите качества, които ти харесаха в началото на вашето приятелство. Съсредоточи се върху него като човек, а не върху болестта му. Ако разговаряш с приятеля си, сякаш положението му е безнадеждно, тогава той може да започне да гледа на ситуацията си по същия начин. Роберта, която страда от рядка наследствена болест на костите, казва: „Отнасяйте се към мене като към нормален човек. Имам физически увреждания, но като всеки имам собствено мнение и предпочитания. Не ме съжалявайте и не ми говорете, сякаш съм глупава.“

Помни, че е важно не само какво казваш, но и как го казваш. Дори тонът на гласа ти може да окаже голямо въздействие. Скоро след като Ернесто разбрал, че е болен от рак, един негов приятел от чужбина му се обадил и му казал: „Не мога да повярвам, че имаш рак!“ Ернесто си спомня: „От начина, по който приятелят ми каза думата ‘рак’, ме побиха студени тръпки.“

Писателката Лори Хоуп посочва друг пример: „Въпросът ‘Как си?’ може да каже много различни неща на болния. В зависимост от тона на гласа, жестовете, отношенията между двамата, това колко са близки и разбира се в какъв момент е зададен, този въпрос може да действа успокояващо, да причини болка или да събуди страхове.“

Вероятно болният ти приятел иска да усеща твоята загриженост, разбиране и уважение. Затова го увери, че го цениш и че може да разчита на помощта ти. Розмари, която има тумор в мозъка, казва: „Чувствах се много насърчена, когато приятелите ми казваха, че ме обичат и че каквото и да се случи, мога да разчитам на тях.“ )


Бъди готов да помогнеш

Нуждите на твоя приятел ще се променят от момента, в който му открият болестта, до започването на лечението. Но през цялото това време той ще се нуждае от помощ. Вместо просто да кажеш „Ако се нуждаеш от нещо, ми се обади“, се опитай да си по–конкретен. Оказването на помощ в ежедневните дейности като например готвене, чистене, пране, гладене, плащане на сметки и пазаруване, както и осигуряването на транспорт до болницата и обратно, са само някои практични начини да проявиш загрижеността си към болния. Покажи, че може да се разчита на тебе и че си точен. Изпълнявай това, което обещаеш.

Писателката Розан Калик казва: „Всяко нещо, което правим, било то малко, или голямо, за да помогнем на такъв човек да премине от живота на болен към живота на здрав, е от голяма полза.“ Силвия, която два пъти била лекувана от рак, потвърждава това: „Колко освежаващо и насърчаващо беше, когато всеки ден различни приятели ме закарваха до съседния град за лъчетерапия! По пътя разговаряхме на различни теми, а след болницата винаги спирахме някъде да се почерпим. Това ми помагаше отново да се чувствам като здрав човек.“

Недей да си мислиш, че знаеш от какво точно се нуждае приятелят ти. Госпожа Калик препоръчва: „Питай, питай, питай! В желанието си да помогнеш не вземай всичко в свои ръце. Това може да има обратен ефект. Ако не ми позволяват да върша никаква работа, сякаш ми казват, че не ставам за нищо. Искам да се чувствам пълноценен човек, а не жертва. Помогнете ми да правя това, което мога.“

Приятелят ти вероятно се нуждае да се чувства способен да върши нещо. Адилсън, който е болен от СПИН, споделя: „Когато си болен, не искаш да бъдеш отхвърлен от другите, сякаш не ставаш за нищо. Имаш желание да правиш нещо, дори и да е много малко. Колко е приятно да чувстваш, че все още си полезен. Това ти дава сили да продължаваш да живееш. Ценя, когато другите ми позволяват сам да вземам решения и после се съобразяват с тях. Ако някой е болен, това не означава, че повече не може да изпълнява задълженията си като баща, майка и т.н.“


Поддържай връзка с болния

Ако ти е трудно да посетиш своя приятел поради голямото разстояние или други причини, можеш да му се обадиш по телефона, да му изпратиш картичка или писмо по електронната поща. Какво да му напишеш? Психологът Алън Уолфелт дава следното предложение: „Припомни му приятните моменти, които сте прекарали заедно. Кажи му, че скоро ще му пишеш ... отново, и изпълни обещанието си.“

Не бива страхът от това да кажеш нещо неуместно или да постъпиш неправилно да ти попречи да се опиташ да насърчиш болния си приятел. В много случаи самото ти присъствие ще е от голяма полза. В своята книга Лори Хоуп обяснява: „Всеки от нас казва и прави неща, които могат да бъдат погрешно разбрани, или с които без да иска, да нарани другия. Но проблемът не е в това. Проблемът възниква, когато толкова се страхуваш да не направиш някаква грешка, че стоиш настрана от онзи, който се нуждае от тебе.“

Твоят приятел, който страда от сериозна болест, може повече от всякога да има нужда от тебе. Покажи, че си ‘истински приятел’. Макар че онова, което правиш за него, може да не премахне болката му, ще му вдъхнеш сили да издържи при трудната ситуация, в която се намира."



Източник:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите