Операцията беше на 13 октомври, на 28 октомври ме изписаха след свалянето на конците/ на два пъти ми ги сваляха през конец/. Адаптацията е трудна, първият месец чаках да ми поднесат всичко, после ден след ден се учех отново стъпка по стъпка да си сипя вода, да си сложа ядене. Но няма нищо невъзможно, днес 10 години по-късно готвя, простирам, бърша прах, мета и мия пода и десетки малки неща, които за хората с два крака са лесни, ние се приспособяваме.
Сега за болките, още на първата седмица се появиха фантомни болки - боли кракът, който е ампутиран. Шантаво е, но е факт. Най-лошото не са болките, а фактът, че лекарите въздействат на силната болка със силни обезболяващи, резултата - замаяна, в несвяст, потъване, обливане в пот и когато всичко гореизброено премине, пак боли. Трябва да се взимат лекарства за успокоение на нервната система. Болката идва от мозъка, крака го няма и когато нервната система се успокои, спират и фантомните болки. И до днес пия атаракс, валериан /билковия/ при нужда. Много ми влияе магнитно поле, изригвания и всякакви аномалии на времето, включително земетресения.
Иначе болката от самата операция не беше голяма, да не кажа никаква, пазех самия шев, при докосване беше неприятно и странно, сега не е, може да пие обезболяващи, ако много го боли
А за протезиране ще препоръчам екип, но е рано, първата протеза я направих 4 месеца след операцията. Поне три месеца трябва да минат, след като сте свалили конците и всичко е заздравяло.
След операцията трябва да го регистрирате в онкологичен център /аз съм в Младост бивша 27 поликлиника/ с епикриза и лична карта. Всяка седмица се събира онкологичен комитет и решава как да продължи лечението. При мен казаха - няма лечение, контролни прегледи. Може да изберете всеки онкологичен център. Друго не се сещам, питай.
И не на последно място, не позволявай да мрънка дори за неща, които може да свърши сам.

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен

Редактирано от Buba67 на 27.10.15 16:12.