Флорче, често си мисля за теб, радвам се, че се появи най-после.

За децата - вярвам ти, че описаното е точно така, няма лек за тази болка, има привикване, свикване и окончателно разбиране, че живота е такъв реално. За това навремето, аз направих голям риск - загърбих всичко свое и рискувах, не бях подготвена за имиграция, напълно неподготвена тръгнах по широкия свят, но заради децата си го направих, да сме заедно и да не се делим, че раздялата е болезнена и никога незарастваща болка поне за майката. За да нямам тази убийствена мъка аз направих своята жертва и дано някога децата оценят това. Младите намират своя път в живота и се справят, но болката в сърцето и душата на майката са непрежалими и никой не ги разбира докато един ден живота не им поднесе и на тях това "удоволствие" .

За кризата - какво да ти кажа, за сега видимо нищо не се показва, но тук хората по принцип са прикрити и не показват чувствата си открито и не споделят, само вкъщи с най-близките си, а кой да ти каже в една къща какво се говори - никой. По принцип хората тук водят затворен начин на живот и никой с никого нищо не говори, не ходи при съседи, дори не се познава с никого макар и години да живеят в един комплекс къща срещу къща или къща до къща. Всеки се прави, че това не го засяга. Такива са, но така е по-добре, няма клюки, няма пререкания, няма омраза, няма злоба, никой нищо не знае за никого и така няма повод за приказки, на мен това ми харесва.

Ами за омразата... - всеки случай е сам за себе си, аз отдавна говоря за негативите в тази държава, най-вече сблъсъците ми с конвенционалната медицина, и много хора го знаят, изпитват на гърба си и го коментират с близките си, но нищо не зависи от тях за промяна, просто политиката е такава и хората живеят по начин по който им се налага. Който не е съгласен се лекува с натурална терапия и търси добри алтернативни лекари. Това е спасението, от другото просто се отказваш, или ползваш минимално услугите. И понеже не съм родена в тази държава, две трети от живота ми е минал в България, трудно разбирам и аз много неща и трудно ги приемам, немога и да свикна, и много неща са пълна противоположност на това което са моите разбирания, но нямам избор. За това семейството ми се спасява по свой си начин и търсим още възможности, четем, не се ограничаваме от към информация, това ни помага много, но минават години в лутане и докато намерим своя си път към здравословен начин на живот, който е в основата на всички болести, в това число и рака, успехи, мечти и реализация. Като няма човек здраве - всъщност нищо няма и губи и това което има. От личен опит казано. За това се стремим към здравословен начин на живот и най-вече храненето, храната, жизнено необходима. Но има и много хубави неща, много положителни, много неща които ми харесват, допадат, неща с които се гордея, но няма да споделям, то зависи кой как разбира живота и в какви среди се движи. Ние трудно допускаме хора до себе си, особенно новите имигранти които идват, от много години не проявяваме интерес и стоим далеч, всеки да се оправя в тази държава както намери за добре, ние също сме минали през ада на имигранството, така, че когато човек тръгва по този път трябва да знае, че не всичко е "рози" и трябва да разчита единствено на себе си, на никой друг и лесен път няма никъде. Също щатите не са социална държава, тук социалната политика е сведена до минимум, най-вече за инвалиди и някоя категория болни хора и то за американски граждани, не си ли американски гражданин - забравяш. Законите са за всички и хора дошли да търсят късмета си в тази държава, ако не са с документи за легална имиграция, ги прибират в затворите, от там ги връщат в рожденните им държави или когато пуснат документи за легална имиграция, им се ражглеждат документите но не се бърза, прави се проучване и тогава им се дава възможност за имиграция. Тук депортират всеки който не спазва законите. За България и за Европа ми е трудно да коментирам, но смятам, че притегателната част е социалната политика, нещо което е на гърба на всички хора които плащат данъците си. Тук неможеш да се възползваш от много неща ако не си гражданин на тази държава, а това става след много години от легалната имиграция, абсурд е пък да ти се дават каквито и да било помощи просто ей така, от милостиня, от съжаление, то като погледнеш всички са за съжаление, и родените тук и придошлите, на всеки му куца нещо и винаги може да изтъкне, че неговия проблем е най-важният и то всъщност си е така.

Колкото до външната политика - нищо немога да коментирам, защото нищо не зависи от мен, не съм компетентна и немога да взема отношение. Хубавото на тази държава е, че не слага всички под един знаменател, а всеки носи собствена отговорност и отговаря за постъпките си лично, без да се намесва националността и държавата. Това е държава изградена от много националности и религии и трябва да има толерантност към всеки един, има хора с добри намерения, има хора с лоши, всеки да носи собствени отговорности и аз немога да съдя никого за нищо, но мога да стоя далеч от всички които не ми допадат. Това и правим.

Иначе с хората с които си споделяме, разбираме, че имат храна, вода, пари, но по принцип тук къщите се строят с килери за храна, малки стаички за храна, така, че във всяка къща има място и някакви резерви, то е нормално. Има хора с повече възможности. Имаме зърна, семена и ядки. Не купуваме консерви, те са лоша храна. Не правя и буркани, защото ми излиза скъпо и прескъпо, всичко се купува от магазина прясно. Аз обаче суша много зеленчуци като домати, зелен боб, грах, зърна царевица, целина, спанак, зелен лук, здрял лук, корени всякакви, моркови, гъби - различни видове, магданоз, зеленаци всякакви, тази година за първи път и прясно зеле суша, правя си и домашна сушена вегета от различни корени и зелени билки-подправки, меля ги на блендера и така, но това е всяка година, не само тази...нищо по-различно от всяка предишна година. Имам сол и домашен мед, спагети и макарони от киноа, не купувам нищо с брашно, нямам и брашно с глутен, това от години не се ползва у нас, друго не виждам какво мога да купувам при положение, че не ядем много неща. Имам и царевично брашно, ще караме на качамак, царевични питки, безглутенови гофрети ... В краен случай глад - по метода на Лидия Ковачева, тъкмо ще се прочистим до дупка...Хората едно време са карали пости по 40 дни, и то няколко пъти в годината доброволно, така, че няма страшно... Че ще има криза е факт, но дано мине по-леко, и дано успеят да я преодолеят с по-малко злини тези които я докараха. Незнам до къде ще стигне дъното, но това е от много години влачене на стари проблеми, и сега дойде момента в който трябва да се "разринат" стари грешки, натрупани нови, и така, според мен е дошъл момента и е нормално да се случи финансовата криза, че да се отпушат нещата и да се започне отначало, иначе ще си влачим тези проблеми и ще мислим непрекъснато кога ще се случи, сега ли, после ли... Голяма част от световните проблеми се решават от хора които живеят във Англия и Франция, фамилиите които управляват света живеят и в тези държави, не само втората ми родина е в прицела на критики, те също. Така, че въпрос на политика, виждания, разбирания и тълкувания, но обикновения човек винаги е в дъното на проблемите и влачи всичко на гърба си. Така е било и така ще бъде. За това правим това което трябва, а да става каквото ще. Въпроса е колко дълго ще продължи кризата и дали няма да стане още по-лошо когато се случи реално, непредвидени проблеми...или планирани такива, знам ли... Гърция беше репетиция само, спомни си за това което видя по ТВ и си направи сметката за какво иде дума.


Флорче, не се плаши, минали сме през толкова кризи и проблеми, толкова препятствия не са ни пречупили и сега ще оцелеем. Каквото за всички, това и за нас. Аз си слушам хубава музика, чета си книгите, правя си гимнастиката, тичам по двора, работа колкото искаш, времето не стига. Гледам предимно канали с готвене, пътувания - пътешествия, предавания с шиене, ремонти, градинарство, бижутерство и това ми е достатъчно.


Моля те, включвай се възможно най-често, че тук много оредяхме, трудно се поддържа клуба вече, повечето минаха на лични в социалните мрежи и няма кой да бута темите, клуба "заспива", като, че ли рака вече несъществува, хората се примириха с него, нищо не споделят, нищо не коментират, мълчат си. То не, че някой може да помогне с нещо повече от съчувствие, информация, но нали целта е да коментираме, да копираме добри новини от хора които са оздравяли или преминали в стабилна ремисия, или новости по света, здравословни рецепти, медицината се развива в много области в това число и онкологията, предизвикателствата са много, въпроса е да има желание за писане.

Пак ти казвам, че много ми липсваше, искренно се надявам да те виждам всеки ден в колкото се може повече теми. Ти си като

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите