| 
         
        
  
        
				Началото на историята може да ЗАчетете , тъй като спада към лошите новини. 
 
 ЗАчетохте ли?
 Значи, нямаше много хора при моя онкодерматолог и бързо влязох. Той погледна странния тумор, естествено каза смразяващо "Хм!" ... пауза и "Ааа, това ли? К нещо си ома", май кондилома и някакво латинско име, така се бях притеснил, че не запомних. Доброкачествена. "Ей сегичка ще я оправим!" и храс-прас-стис-дръп, след 10 секунди я нямаше. Измъкна и някакъв впечатляващ "корен" под нея. Вика: "Ух, добре че излезе и коренът, обикновено не става толкоз лесно." Каза ми дупката да я мажа с каквато ми е кеф антибиотична паста, щяло да зарасне за някое и друго тримесечие и това е. 
 Отдъхнах си, благодарих и си тръгнах. 
 Така се бях развълнувал, че забравих да поискам да си взема тумора с корена, да си го гледам с моите микроскопи вкъщи, за успокоение на нервите. Но, нито се бях сетил да взема подходящ съд, а и докторът  беше го вече засилил в кошчето. Та, такива ми ти работи. 
  ___
 Велосипед с моторче е сигурен път към надуваемата жена.
 (Аз)
        
        
  
          |