Началото на историята може да ЗАчетете , тъй като спада към лошите новини.
ЗАчетохте ли?
Значи, нямаше много хора при моя онкодерматолог и бързо влязох. Той погледна странния тумор, естествено каза смразяващо "Хм!" ... пауза и "Ааа, това ли? К нещо си ома", май кондилома и някакво латинско име, така се бях притеснил, че не запомних. Доброкачествена. "Ей сегичка ще я оправим!" и храс-прас-стис-дръп, след 10 секунди я нямаше. Измъкна и някакъв впечатляващ "корен" под нея. Вика: "Ух, добре че излезе и коренът, обикновено не става толкоз лесно." Каза ми дупката да я мажа с каквато ми е кеф антибиотична паста, щяло да зарасне за някое и друго тримесечие и това е.
Отдъхнах си, благодарих и си тръгнах.
Така се бях развълнувал, че забравих да поискам да си взема тумора с корена, да си го гледам с моите микроскопи вкъщи, за успокоение на нервите. Но, нито се бях сетил да взема подходящ съд, а и докторът беше го вече засилил в кошчето. Та, такива ми ти работи.
___
Велосипед с моторче е сигурен път към надуваемата жена.
(Аз)
|