Рак на простатата


Ракът на простатата е едно от най-разпостранените онкологични заболявания при мъжете. Много често откриването на рака става след преглед при уролог във връзка с оплаквания, причинени от увеличаване на обема на простатата.

В ранен стадий ракът на простатата може да не дава оплаквания, развива се бавно и почти без никакви симптоми. Първият сигнал за заболяването може да бъдат проблеми с уринирането или появата на следи от кръв в урината или спермата. Има случаи в който ракът на простатата се диагностицира едва когато вече е метастаризирал-откриват се метастази в различни органи, който предизвикват съответни оплаквания при пациента. Най-често ракът на простатата метастазира в костите( прешлени, ребра), белия дроб, бъбреците и др. Костните метастази причиняват болки по костите, водят до изтеняването им, костите стават по-чупливи и се получават спонтанни фрактури (счупвания.)

Трябва да се подчертае, че ракът на простатата в ранен стадий дава оплаквания подобни на доброкачественната хиперплазия на простатата.

Как се диагностицира?

За диагностицирането на рак на простатата се използват всички изледвания, описани при доброкачествена простатна хипертрофия.

По време на ректалното туширане лекарят опипва простатата, преценява големината, наличито на измеменения на нормалната структура, евентуални неравности и по-твърди участъци. В случай че лекарят установи, че простатата е по плътна, твърда или има отделни твърди образувания се провеждат допълнителни изследвания-биопсия на простатата, КАТ и ЯМР. Биопсията се прави обикновено трансректално под ехографски контрол.

Бипсията на простатата може да потвърди наличието на рак на простатата.

На базата на хистологичните резултати от взетия чрез биопсия материал се определя степента на злокачественост на рака на простатата, какъв е характера на туморния растеж и неговата диференциация и инванзивност. За тази цел се използа класификацията Gleason Score. Туморните клетки се класифицират от 2 до 10.

Gleason Score от 2 до 4 – високо диференциран тумор

от 5 до 7 – умерено диференциран

от 8 до 10- нискодиференциран

Колкото по-висока е стойността на Gleason Score толкова по-голяма е вероятността за поява и наличие на метастази.

При диагностициране на туморa много важна стъпка е определяне на развитието и обема на тумора. Стадирането се извършва с помощта на система TNM.

По системата TNM стадирането на рака на простата е следното:

1-ви стадий- пациентът няма оплаквания във връзка с простатата. Туморът се намира в жлезата. Открит е при операция по повод на доброкачествена хиперплазия или след биопсията вследствие на увеличена стойност на PSA антиген. Ракови клетки се намират само на едно или няколко места в простатата.
2- стадий – диагностициран при физикално изследване и при биопсия вследствие увеличената стойност на PSA. Раковите клетки се намират само в жлезата.
3- стадий- раковите клетки преминават в капсулата на простатата и са засегнати съседни органи.
4-ти стадий- наличие на метастази в лимфните възли и далечни органи.

С КАТ, ЯМР и костна сцинтиграфия може да установи дали туморът засяга само простатата или е метастазирал и в други органи.

Целта на провеждането на костна сцинтиграфия е да се провери костната система за наличието на костните метастази.

Лечението на рака на простатата

Лечението на рака на простатата е комплексно. След изясняването на вида , злокачествеността и стадия на заболяването се взима решение от лекари специалисти-уролози, онколози и лъчетерапевти за понататъшните методи на лечение.

При локализиран тумор само в жлезата се прилага хирургично отстраняване на простатата, евентуално се провежда лъчелечение или брахитерапия. При провеждането на брахитерапия облъчването на простатата се извършва локално, поставяйки радиоктивния имплантант в самата простатата.

Хирургичното лечение на рака на простатата е простатектомия. При този тип операция се премахва простатата, семенните мехурчета, и близките лимфни възли.Усложненията при оперативно остраняване, които имат влияние върху качеството на живота на пациента са следните: проблеми при задържането на урината(инкотенция), импотентност и др..Неволното изпускане на урина / инконтиненция / в повечето случаи е обратимо. С течение на времето пациентите успяват да се научат да контролират уринирането си.

Относно импотенцията, голямо значение има до каква степен са запазени нервите по време на операцията, които се намират в близост до простатната капсула. При нерво-щадящата операция, където нервите изцяло или частично са запазени / това зависи от степента на развитието на тумора / е възможна рехабилитация във връзка с въстановяването на еректилните финкции. Трябва да се подчертае, че върху еректилната функция влияят и други фактори, като болести на сърдечно-съдова система , диабет, възрастта на пациента др. При пациенти при които извършена операция без да има възможност за запазване на нервните снопове, възстановяване на естественната еректилна функция е невъзможно.

Хормонално лечение

Простата е хорманално зависим орган и в случай на липса на мъжки хормони(тестостерон) се свива.

При хормоналното лечение се използват синтетични хормони за блокиране на тестостерона и по този начин да се постига намаляване размера на тумора и забавяне на неговото развитие. Част от медикаментите блокират производството на хормони излъчвани от хипофизата, които стимулират производството на тестостерон. Другата част от лекарствените средства, не повлияват върху отделянето на тестостерон, а блокират действието му върху простатата. В хода на хорманалното лечение обаче раковите клетките могат да станат резистентни на провежданото хормонално лечение и туморът спира да реагира на проведеното лечение. Хормоналното лечение не се препоръчва при пациенти с болести на сърдечно-съдова система и на черния дроб.

В случай, че е невъзможно провеждането на хормонална терапия и се налага радикалана мярка за намаляване на нивото на тестостерона се прибягва до остраняването на тестисите по хирургичен път. Основните странични ефекти при хормонално лечение и при хирургично остраняване на тестисите са: загуба на либидото и потентността и оплаквания подобни на оплакванията, характерни за жените в менопаузата. За съжаление част от тези ефекти са неизбежни и имат сериозно влияние върху психиката на мъжете.

Какъв метод на лечение ще се предприеме при всеки конкретен пациент зависи от: хистологичния вариант, стадия на заболяването, възрастта на паиента, общото му здравословно състояние, наличието на метастази и мястото им.

Д-р Д.Петрова

http://oncoconsult-bg.com

Живота е рисуване без гума за триене.