Джул не се съобразявайте с мен,моля те.При нас не е така.Ходи се на гробището, после се раздава по роднините а те на теб и така целия ден си отива. Не мога да не раздам и не мога да не приема от раздаването. Тук при нас са навързани роднини,близки и тези обичаи се спазват стриктно,после те одумват...а и аз имамдоста починали близки...съжалявам.А на 6.06 пък съм на хубаво роднинско юбилейно тържество,където не може без мен,защото съм една от инициаторките. та затова на 13.06 ако съм здрава мога да дойда.Но вие си решете кога ще е.

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!