|
Откъс от книгата: „Чудото на чесъна“
Автор: Д-р Пени Стануей
Статията се публикува с разрешението и съдействието на ИК „Бард“.
Полезни за здравето ефекти от серните съставки на чесъна
Учените смятат, че алиинът, гама-глутамил цистеинът, S-алил цистеинът и алицинови деривати като алил сулфиди, аджоен и винил дитиини са причина за повечето от полезните ефекти на чесъна. Изследванията показват, че тези и някои други серни съставки имат различно действие:
Антираково – лабораторни тестове показват, че S-алил цистеинът възпрепятства растежа на ракови клетки в простатата и гърдите; S-алил меркаптоцистеинът понижава увеличаването на броя на раковите клетки, а някои серни съставки възпират канцерогенните ефекти от акриламида (в сготвените въглехидрати) и хетероцикличните амини (в сготвеното месо). Алиинът, S-алил цистеинът, алицинът, диалил дисулфидът, аджоенът, винил дитиините, тиакремононът, аликсинът, серните аминокиселини, глутатионът и сулфорафанът (произвеждан от глутатиона, когато чесънът е накълцан или смачкан) имат антиоксидантно и възможно антираково действие. Диалил дисулфидът и диалил трисулфидът възпрепятстват разпространението на ракови клетки в лимфата. Диалил трисулфидът възпрепятства разпространението на ракови клетки в белите дробове.
Противосъсирващо – алицинът, аджоенът, винил дитиините и диалил дисулфидът са мощни противосъсирващи агенти в лабораторните тестове. Аджоенът има същата сила като аспирина, но без страничните му ефекти.
Противодиабетично – алицинът и алил пропил дисулфидът могат да регулират инсулина, като го следят автоматично, така че съставките, дезактивиращи инсулина у хора, страдащи от диабет, не могат да се задействат. Някои изследвания навеждат на мисълта, че сулфорафанът притежава антидиабетични свойства.
Антимикробно – изпаренията от смачкания чесън могат да убият някои бактерии на разстояние до 20 см. Лабораторните тестове показват, че смачканият чесън и някои чеснови добавки възпрепятстват растежа на определени бактерии, повишават антивирусното действие на някои клетки – убийци по природа, и понижават „лепливостта“ на гъбичките, като променят съдържанието на мазнините в техните клетъчни мембрани. Алицинът действа срещу много видове бактерии и може да разложи биофилмите (тънки пластове от бактерии с висока устойчивост на антибиотици и на защитите на имунната система; по някои оценки такива тънки пластове са налице в четири от пет инфекции). Бактериите не развиват резистентност към алицина, тъй като за разлика от много антибиотици той прониква в тях и дезактивира цистеино-протеазните им ензими. Освен това алицинът действа срещу някои вируси, гъбички и протозоа. Той е патентован в САЩ заради своите антибиотични и антигъбични ефекти. Различните сулфиди имат антибактериално, антивирусно и антигъбично действие; аджоените имат най-силно антивирусно действие. Сулфорафанът и аликсинът имат антимикробно действие.
Срещу затлъстяване – лабораторни изследвания навеждат на мисълта, че алил сулфидите възпрепятстват затлъстяването, като повишават адреналина и норадреналина – хормони, стимулиращи метаболизма на триглицеридите, и се смята, че повишават топлинното производство в кафявата мазнина (много метаболитно активна мазнина между плешките). Аджоенът може да дезактивира стомашната липаза (ензим, необходим за смилането на мазнините). А винил дитиините могат да разстроят възпалителните процеси, които допринасят за затлъстяването.
Антиоксидантно и антивъзпалително – алиинът, S-алил цистеинът, сулфеновата киселина, алицинът, алил дисулфидът, диалил дисулфидът, аджоенът, винил дитиините, алил меркаптанът, тиакремононът, серните аминокиселини, сулфорафанът и глутатионът имат тези ефекти според лабораторните тестове. Червените кръвни телца преобразуват диалил дисулфида и диалил трисулфида във водороден сулфид, който повишава някои антивъзпалителни фактори (NFkB p65, Nrf2, GLUT4 и PPAR delta).
Отпускане на гладките мускули – лабораторни изследвания показват, че гама-глутамил цистеинът действа като ACE (ангиотензин конвертиращ ензим) – лекарства инхибитори, използвани срещу високо кръвно налягане, сърдечна недостатъчност и сърдечни удари. Водородният сулфид (виж предишния абзац) разширява артериите, а това понижава кръвното налягане. Някои съставки стимулират отделянето на простагландини, които отпускат гладките мускули и така разширяват артериите.
Понижаване на холестерола – лабораторни изследвания показват, че S-алил цистеинът понижава производството на холестерол чрез статиноподобно действие (статините са лекарства, понижаващи холестерола). Гама-глутамил цистеинът, диалил дисулфидът, алил меркаптанът и винил дитиините също могат да имат понижаващо холестерола действие. А пък аджоенът понижава производството на холестерол. И все пак твърденията, че чесънът понижава холестерола, остават спорни.
Детоксичност – сулфатите детоксикират вещества като парацетамола (ацетаминофена), естрогена и адреналина посредством процес, наречен сулфация. Алил сулфидите са силни детоксиканти. Глутатионът има същото действие при няколко потенциално опасни вещества, включително парацетамола. А сулфорафанът може да детоксикира някои карциногени и токсини. Серните съставки на чесъна също могат да помогнат за премахването на тежки метали като арсен, олово и живак от тялото.
Стимулиращо храносмилателния сок – чесънът благоприятства някои стомашни контракции и допринася за притока на стомашен сок.
Повишаващо имунитета – нашата имунна система използва диалил дисулфида, за да създава антитела. А лабораторни тестове показват, че чесънът може да подпомогне работата на клетките, които са убийци по природа – белите кръвни телца, по унищожаването на раковите и инфектираните от вируси клетки.
От ЗДрав живот.орг
Живота е рисуване без гума за триене.
|
Чудото на чесъна - д-р Пени Стануей [re: kaloyana_-177704]
