|
„Death by alternative medicine: Who’s to blame?“
цялата статия на на английски:
част от статията преведена на български:
" Една доста цинична мисъл, която понякога минават през главата ми, е че всеки има право да се самоубие и да избере начина, който му се струва най-добър за това. Смятам, че всеки носи отговорност за смъртта си в някаква степен – а някои в по-голяма от други.
За пореден път това ми мина през главата, когато прочетох пост в Respectful Insolence (блогът на „Орак„, хирург, самонарекъл се на компютъра от „Седморката на Блейк“). Реших да ви преразкажа историята, защото макар и неприятна, е доста поучителна. Оставям на вас сами да си изведете поуката…
Самото заглавие, „Смърт чрез алтернативна медицина: Кой е виновен?“ описва достатъчно добре историята, която ще се опитам да предам. Ще сбия уводната част до „Орак отива на работна среща за обмяна на опит с други хирурзи, където един от лекарите представя следния случай:“
Жена в началото на 30-те е изпратена на мамограф и ултразвук заради малка, но осезаема маса в гърдата. Хирургът, който извеждащ презентацията, разказва как жената се появила при него преди три години за оценка на тази маса. На мамограмата се виждала бучка с диаметър под сантиметър, което било потвърдено от ултразвука. По тези изследвания хирургът поставил бучката в категорията „съмнителни“ – нямало достатъчно данни да се определи дали е безвредна или не, така че лекарят направил биопсия. Резултатът бил недвусмислен – аденокарцинома (рак, породен в жлезиста тъкан). Казано по-просто, жената имала рак на гърдата в начален стадий.
И тук нещата започват да добиват зловещ оттенък. Жената била краен поклонник на „алтернативната медицина“ и отказала каквато и да е хирургична или друга конвенционална терапия, макар да и било обяснено, че тумор с рамер под сантиметър без признаци за разпространение в лимфните възли има изключително добра прогноза, с над 90% възможност за дълготрайно преживяване, ако се лекува навреме със съответна операция и радиологична и/или хормонална терапия. Жената казала, че ще потърси „алтернативно“ лечение. И го потърсила. Хирургът не чул нищо за нея три години…
…докато тя не се появила в кабинета му преди няколко седмици. Станало ясно, че през изминалото време тя била изпробвала многобройни методи за „лечение“, включително Рейки и хомеопатия, както и услугите на различни „лечители“. Резултатът? Хирургът устонавил, че болестта е напреднала безмилостно. Туморът вече бил прилепен към гръдната стена и бил достатъчно голям (5-6 сантиметра), за да изкриви зърното на гърдата и да разязви до кожата, образувайки петсантиметрова кървяща лигава рана. По време на прегледа жената се оплакала от болки в костите (което почти сигурно означава костни метастази) и осезаемо подути спомагателни лимфни възли под ръката (още метастази). Казано като за неспециалисти – състоянието на жената се било влошило до степен да бъде на границата на възможностите за лечение – а ако има метастази, границата ще бъде премината безвъзвратно. Но жената отново се отказала от хирургическа намеса, хемотерапия и облъчване – въпреки недвусмислените знаци, че „алтернативните“ методи не работят, въпреки състоянието си, тя отказала да се лекува…
Останалите подробности ще ги спестя – оставям на вас да дочетете „Death by alternative medicine: Who’s to blame?“ и да разберете как протекла по-нататък срещата на хирурзите и защо заглавието на поста завършва с „В кого е вината?“. Надявам се от сакатият ми превод-преразказ да е станало ясно, че тази жена ще......, а е имала голям шанс да оцелее – от който съзнателно се е отказала. Не знам, за мен това е вид самоубийство, не по-малко гаден и мъчителен от това да инжектираш във вените си киселина или да се полееш сам с напалм. Обърнахте ли внимание на възрастта? А споменах ли, че жената имала три деца и че мъжът и накрая не издържал и подал документи за развод, искайки родителските права?
Оставям ви насаме с мислите ви."
|
Приказка за алтернативната "медицина" [re: kaloyana_-177704]
