В последно време, от няколко години, в щатите хората отказват химиотерапията заради нейната токсичност, не е масово, но има които търсят алтернативи и се лекуват по различни начини, понякога комбинират няколко метода които не си пречат един на друг. Така когато има отказ от химия и медицината губи пациенти, защото това е бизнес като всеки друг, лекарите се борят за повече пациенти защото се издържат от това, един болен струва много пари и всеки лекар се стреми да ги вземе, това е логично, но когато ги губят започват да предлагат друг вид терапия. Търсене-предлагане, както всичко в този живот. Сега има експериментални групи където се прилага имунотерапия, която е към традиционната медицина, но е алтернативен метод, нетоксичен. Странна комбинация на традиционната медицина. Човек трябва сериозно да се замисли върху това. Какво става всъщност с традиционната медицина...

За някой заболявания химиотерапията помага, но в рамките на 3 до 7-8% от всички болни. Какво ли би станало ако наистина един ден се каже категорично, че химиотерапията е била грешен метод на лечение, отрече се както много други неща които първо се пускат на пазара, после ги обявяват за медицинска грешка. Със сигурност няма да стане така, защото ще настане ужас и паника, всички които са се лекували до сега по този начин ще изпаднат в шок. Медицината няма да го допусне това, сигурна съм. Но е доказано, че химията задържа само за известно време развитието на раковите клетки, после когато се появи рецидив той е много агресивен, трудно се овладяват нещата и хората отново отиват на химия по лекарска препоръка, което е един омагьосан кръг. Когато един път едно лечение не е помогнало, защо трябва да се отива отново към него, кое кара хората да мислят, че следващата химия ще им помогне, незнам - аз логически разсъждавам. Мое мнение. Мен това ме интерисува, КОЕ КАРА ХОДАТА ДА ОТИВАТ ОТНОВО И ОТНОВО ТАМ, КЪДЕТО НЕ ИМ Е ПОМОГНАЛА С НИЩО ТЕРАПИЯТА. На какво разчитат. Защо когато рака е "приспан" не прилагат алтернативни методи за лечение, не сменят храненето си, живота си да променят, да коригират грешките от миналото. Защо не приемат високи дози витамини и минерали, аминокиселини... Това е мое мнение. Често си задавам въпроса, особенно за хора които пишат, че рака им се завръща след лечение с химия. Може би защото прекалено много вярват на лекарите си, или не четат, не се интерисуват, довярават се безрезервно и единствено само на лекуващите си лекари, нещо има което остава загадка за мен... И те са хора, и те грешат, често сменят и вижданията си за едно и друго, променят се с годините, тръгват по коренно различен път в даден етап от живота си, разочароват се от едно, очароват се от друго, но лекуват хора и е недопустимо да са грешни. На тези на които химията им е помогнала рака никога не се връща. Познавам такива хора, страхотен късмет.

Трудно е човек да вземе решение, сега има много информация за ЗА и ПРОТИВ химията и всеки може сам да реши какво да прави със себе си, с лечението си, в коя посока да тръгне, как да се лекува. Има хора които се доверяват, има и хора които категорично отказват и търсят алтернативи, но сериозни алтернативи, работещи. Това традиционните лекари не го казват, човек сам трябва да се погрижи за информацията, интернета е пълен с такава, никога не е късно да се обърнат нещата, макар и във фаза когато лекарите вдигат безпомощно ръце и казват "до тук може медицината". Бавно, бавно, много бавно се движат нещата в терапията на рак и тумори, докато медицината спори и открива нови методи много хора страдат от тази болест.

Живота е рисуване без гума за триене.