Мила Екна, със сигурност тона ми е бил по рязък, но ще споделя защо.

Все още ми стои на скайпа снимката на нашата Гинка, пишеше в клуба, младо, умно момиче, хубава, образована, знаете, че тя почина преди 2 години. Аз с нея си пишех. Сигурно и други са го правили, незнам, но тя почина точно от такова силно желания за дете. Знам й историята. Накратко за всички които не знаят нищо за нея - рак на гърдата, дълги години ремисия, живот и безнес без проблем, и силно желание за дете. Лекарите забраняват. Тя обаче казваше, много жени с рак на гърдата са родили здрави деца и те са живи и здрави. Аз я съветвах да не рискува, това е огромен риск който може само тя да поеме, съвети много, съветници още повече. Също беше недоволна от лекарите, също ги сменяше и търсеше от тях подкрепа, но така и не я намери. Тогава реши на своя глава и рискува. Да, забременя, но от прекалено многото радиация в тялото й с годините и химията която е имала направи спонтанен аборт в 4-5 месец, Резултат - бебето е силно увредено от нейните лечения, активиране на болестта й, бързо развитие, без да може да се "усмири" рака, търсене на алтернативни лечения, защото няма очи да отиде където и да било при лекарите които са я лекували. Ходене до Унгария със сестра си на курс за лечение на герсоновата терапия с цел да се самолекува, две седмици след това тя умира. Малко хора знаят всъщност от какво почина тя, спомена се герсон терапията във форума, но аз не исках да споря, не терапията е виновна, а агресивния рак който се отключи след аборта й. Резултата - на кого беше нужно това - на никого. Криеше от майка си, че е болна, за да не я тревожи. Знаеха двете й сестри и съпругът й. Ако не беше рискувала и до сега да е жива. Жалко за нейния живот, прекъснал на 34 години. Остави млад мъж, със сигурност не я е забравил, но живота продължава за него....

С това заболяване майтап небива, човек трябва да е благодарен, че е жив, че се чувства добре, че вижда всеки ден слънцето, че живота макар и на куц крак продължава безпроблемно. Аз за добро се опитах да й кажа, че където и да отиде, лекарите си казват мнението, но отговорност няма да поемат за нейната бременност, за това тя се чувства неразбрана, и въпросния лекар който цитира тя я е запомнил и със сигурност е повтарял, повтарял, докато му е дошло в повече и е станал груб. Аз мисля, че вина за това има и тя, силното желание за дете понякога става мания и човек трудно се контролира, разбирам я, много жени искат да станат майки, но понякога това и рисковано, но и тя трябва да разбере, че отговорност за себе си носи само и единствено тя, никой друг. Както си написала ти - или раждаш и се примиряваш със всичко и си знаеш, че си рискувала и последствията са за твоя сметка или ако се страхуваш се примиряваш и търсиш други методи за дете - сурогатна майка, осиновяване. За мен здравето е над всичко, то е безценно. И не е геройство само да се роди едно дете, или две, а да се отгледат от здрава майка, за другото не ми се мисли изобщо. И бащата - за този човек никой не мисли какво ще му дойде до главата ако се активира рака и започне ходене по лекари, болници, а това дете.... на колко хора ще се обърне живота в този момент.

За грубото отношение на лекаря, - просто немога да повярвам, защото съм била при него, голям наплив от хора има, и ако е толкова груб хората ще го сменят и няма да има опашка пред кабинета му. Той също е човек, добър специалист е професора, помислете и за него, че има семейство, дом, иска да почива, че живота му започва с болни, завъшва с болни, през деня - операции, после кабинет и със сигурност понякога и той е изнервен от ежедневието си. Лекарите също са хора, не са роботи и да работят по 24 часа на денонощието. Пазете си лекарите, малко останаха добрите специалисти. А това записване извън списъка направо е голяма грешка, насилие над лекаря, че той като човек има нужда от спокойствие и почивка. Само ще спомена, че тук лекарите нямат такъв режим, сутрин оперират, от 12 до 13.30-14.00 часа лично време, почивка и прегледи от 14.00 до 16.30 последния час, въпреки ,че работното време е до 17.00 часа, нито човек повече, ред и режим, всеки да се записва за дати когато има часове, никой няма право да нарушава този режим. И тук всички са равни пред лекаря, в магазина, в банката, - с деца, бе деца, инвалиди, със килородни апарати, какви ли не случаи - чакаш и си пазиш реда. Закон. Дори и да искаш да направиш реверанс на някой и да го пуснеш с предимство - цялата опашка се възмущава, а на самия теб може да ти се анулира часа за наказание, има закон - при демокрацията всички са равни пред когото и да било и никой не е с по-малко права или в повече пред другия. Тук децата не са причина за предимство. Човек ражда деца ако може да ги гледа и колкото си иска. А инвалидите имат специални места и по закон те си спазват правилата. Незнам защо в България всички искат предимства, това го забравете, беше в другия режим, сега всички са равни в демокрацията.

За това, че се пише и коментира за раждане на деца от жени с рак на гърдата - аз не мисля така, това е един експеримент в медицината, от скоро е в действие, и го приемам като безплатен, напълно безплатен доброволен тест, все някой трябва да влезе в тези експерименти, насила немогат да го направят лекарите, то е ясно, с принуда няма да стане болни жени от рак да раждат деца, за това се търсят доброволци. Медицината има нужда от такова нещо, при това напълно безплатно. После се наблюдават и всеки влиза в статистиката, за медицината това е нужно. Винаги се намират такива хора, готови да станат майки, риска си е за тях. Това е мое мнение, не искам да влияя на никого.

Тони толкова добре й го е казала, подкрепям я, с най-големи подробности, от личен опит, с добро чувство, аз не виждам нищо което да не е истина, тя е добронамерена във всяка своя дума, това е истината мила Бинхи.

Пожелавам на Бинхи да вземе правилното решение за себе си и да бъде по смирена, Бог си знае работата. Всеки човек носи в себе си ракови клетки, но не всеки развива рак. Един път имал ли е, няма гаранция, че и втори път няма да се появат, съдба.

Живота е рисуване без гума за триене.