Закачам се тази стара тема, за да помогнем на една млада жена как да промени поведението спрямо баба си.

"Здравейте. Баба ми е болна от рак на дебелото черво. Стара е, рака е в напреднала фаза и не се предвижда лечение. Но проблема е и психологически. Усеща че нещата в тялтото и се променят- изпитва болки, диша затруднено и т.н. Давам и обезболяващи. Временно притъпяват боката. Но усеща че нещо в тялто и се промена, некомфортно и е и се тревожи. Иска да иде на лекар, и тук няма какво да и кажа. Не се чувства добре и иска помощ от лекар. Не зная как да избегна темата за ходенето на лекар. Именно лекарите ни предписаха обезболяващи и ни пратиха вкъщи да си умира. Прескачам, разсейвам, трудно ми е а и не искам да се правя на глух. Говорили сме че е болна но тя забравя и тревожността и се връща. Трудно е да казваш на болния че ще умре, макар че е чувала че е има рак и знае че от рака по принцип се умира, но забравя. Въпроса ми е свързан с това: трябва ли да и повтарям че е болна от рак и че ще умре и няма смисъл да ходиме на лекар? Как да аргументирам отказа си, "нежеланието си да и помогна". Не че не желая да и помогна но лекарите каквото можаха направиха. Търся хора които имат за съжаление горчив опит в това отношение. Просто не зная как да реагирам към близък човек."

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен