Екна,

Аз не съм от хората които като си дойдат в България почват да се дуят, хвалят и да лъжат какво било тук и там. Познавам много българи които нарочно го правят и споделят после като се върнат колко хора са им се вързали на лъжите, като ги питаме защо го правят казват - ами що да не ги поизлъжеш малко българите, те и без това не знаят какво е да си имигрант по света, всички си мислят, че света е райска градина и само за развлечения си мислиш и за удоволствия. Та аз това не одобрявам, и не ме слагай в този кюп на всички които са извън Родината що за хора са като се върнат. Винаги съм казвала, че на човек трябва да му е много силна психиката и амбицията, за да издържи на всички трудности, иначе се депресира, напада го носталгията и се връща. На времето си купихме еднопосочни билети, умишлено, защото знаех, че най-лесно е като се сблъскаш с първите трудности да махнеш с ръка и да излетиш обратно. Аз и моето семейство сме много скромни хора и живеем така, дори бих казала имаме затворен живот, защото не споделяме много неща от българската общност по принцип - пазим се, много от тях идват с фалшиви имена, документи, крадат, лъжат, пият, бият, правят това което си правят и в България, сменят държавата, но от "навиците си" не се отказват и тук затъват в проблеми. Далече от такива, по принцип шумните места не са за нас, винаги сме търсили спокойствието и тишината. Та сме срещали всякакви, за това стоим далеч от всички, имаме шепа приятели и те ни стигат, но те са от много старите имигранти, улегнали, с пораснали деца, с внуци, хора които са се установили в тази държава и са се приспособили, живеят си старините и не мислят да се връщат.

Има и такива които карат тирове тук и живеят по 6 месеца, ту в едната държава, ту в другата, ама буквално живеят в кабината на камиона, там им е всичкото както се казва и като спечелят пари се връщат да ги харчат в България, после пак се връщат тук и пак на камиона. Много са, приели са този начин на живот. За по 6 месеца в двете държави. Но от заседяването и от извънредното шофиране хващат много болести, нямат време за нищо, нямат и възможност за лекар, за почивка, изключително труднен начин на съществуване. Като се приберат в България се лекуват и си харчат парите.


Колкото до мащехите не съм съгласна с теб и не разбирам защо правиш това сравнение, обидно е за мен. Ще ти обесня защо. Моят съпруг е останал сирак, без майка когато е бил на няколко месеца бебе, рожденната му майка е починала непосредствено след раждането му. Отгледан е от степ-мадър, така наречената втора майка, която беше много добър човек, изключително, той и казваше майко и ми е признавал, че не е знаел до много късно от живота си, че тя не му е рожденна майка. И той я обичаше и тя го обичаше. Тя не е имала свои деца никога, но го е обичала и грижила за него като за свое рожденно. Мащеха е синоним на лошотия и проклетия, а тя е била майка, втора майка, не рожденна, а всеотдайна и грижовна, Бог не я е дарил със собствени деца, но тя е отдала цялата си майчина любов на него и никога не го е осиновявала, просто го е приела за свое дете. На фона дето рожденни родители изоставят или продават децата си, тя е била ангел и много ме заболя за това ти сравнение. Има и добри мащехи и много лоши рожденни майки.

Сега, много ми е радостно, че получаваме добри новини за българите понякога от американци. Радвам се от сърце за такива новини. В такива моменти ми се изпълва сърцето с гордост, че съм българка и че децата ми са българи. Ето 2 случая скорошни. На малкия ми син адвоката във фирмата където работи има брат който от няколко години живее и работи в София. Няма да казвам с какъв бизнес се занимава, не е толкова важно. Сега адвоката планира посещение и разпитвал синът ми за интересни неща, за история, забележителности, заведения, храна, такива работи, нещо да сподели. Той ме пита мен, защото и той толкова знае, излезе много малък и всичко му е мъгла, а аз пък какво да кажа, като много години ме няма и нещата са се променили. Но от брат си е получил добри отзиви за хората с които работи, доволен е, но живее затворено. Той си има американско общество с което общува, иначе се чувства добре. Друг случай. Пак с малкия ми син, скоро имаше скайп разговор с една много добра консултантка по програмиране на административна работа, разбира се платена, която в частен разговор преди това го е питала каква народност е - прави впечатление името му. После е споделила, че няколко пъти е била в София по покана на една фирма която се състои от няколко млади, талантливи, изключително амбициозни и можещи българи, инженери, които се консултират също с нея и напредват яко в световните продажби на програми. Изпратила беше и сайта им със снимките, разгледахме ги, да, вярно е, браво на такива млади хора, дай боже още. Е как да не се гордееш.... Винаги съм се радвала на успели и талантливи хора, подкрепяла съм ги и съм се възхищавала.

Моите деца не планират да се връщат. Внучето ми е родено тук - неговата родина е тук, сега ако се върнат той ли да става имигрант, не, гледат напред и се чувстват добре за сега. Въпреки това той, внучето ми, ходи на неделно българско училище заедно с още много български деца родени тук. В България децата ходят на английско училище, а тук ходят на българско. Кръговрат. Родината е там, където човек се чувства добре.

Аз само се опитах да споделя какво е направено преди повече от 200 години тук и как е изградена държавата, да се копира добрия готов опит, а не негативите от които страдат хората. Като пусна който и да е български канал, или радио, или вестник все едно и също чувам, всички се оплакват, противопоставят, нападат, изопачават, груб и агресивен тон, мааалеееееееееейййййййй, всеки за права говори, стига с тези права, постоянно, ежедневно, натрапчиво, а никой не казва, че всеки човек има и задължения. Всяка майка трябва да се грижи отговорно за децата си, не само да ги ражда и да прави пари от тях и да манипулира институциите, ами да се отдаде на децата си и да ги изгради като почтенни и добри хора. Когато се създават деца трябва да се мислят и за възможностите, да има родителска отговорност. Тук отдавна са го измислили - децата не трябва да бъдат средство за печелене на пари и да бъдат обект за издръжка. От малки децата в България са по дискотеките и по улиците, ами това става със знанието на родителите и учителите, значи някой е съгласен с това. И потребно ли е, нужно ли е, полезно ли е, какво допринася подобно мероприятие за изграждането на личността в детето. Тук от много малки децата почват да работят след училище,- тук се учи само първа смяна- това е престижно за всеки млад човек и се надпреварват за по-хубава и по-платена работа, учат се на труд и помагат на семействата си, след работа уморени учат и на другия ден пак същото и нямат време за нищо, хмммммммм за дискотека ли - след 21 години ако имат време, но тогава вече живота ги награбва с пълна пара и малко са тези които се отдават на подобни удоволствия, всички на тази възраст работят, учат, някой създават семейства, почиват, спортуват, образоват се допълнително, отделят време за хобитата си, туризъм, пътешествия, нови светове...


Хубава вечер.

Живота е рисуване без гума за триене.