|
От вас разбирам за този сериал и ще взема да си го дръпна, щом е толкова весел
Аз пък бях на курс за спиране на цигарите. И, невероятно, наистина спрях. Обаче изобщо не е толкова лесно, колкото ме уверяваха на курса. Всеки ден все едно от начало започвам, всеки нов ден е все така трудно като предишния.... Все пак те го направиха! Умът не ми го побира, но го направиха. Аз го направих, но благодарение на тях.
Пуша от десетки години с едно прекъсване от има-няма 7-8 месеца, когато ми поставиха диагнозата. После единствени самотни изтерзани дни на непушене са били единствено преди ПЕТ скенерите.
Сега направих сама този избор! Обаче... чак ми се реве на моменти... Надявам се скоро да измия малкото никотиново чудовище, та поне пряката зависимост да изчезне. Минали са само 4 дни. До няколко дни би трябвало да съм измила никотина.
И дано не се огъна някой ден! Трябва да помня през какво минавам...
Та сега направо нищо не ми се подхваща. За каквото и да си помисля все ми се струва досадно и скучно, а най-вълнуващо и интересно ми се струва илюзорната представа за пушене...
Мислех, че с всеки ден ще става по-лесно, но е точно обратното... Вчера само за това съм мислела цяяял денн. Е, препрочитайки пасажи от книгата за спиране на цигарите, но и не само. Трудно се концентрирах дори да гледам любимия Х фактор.
Но просто му дойде времето. Знаех, че сега е моментът. Когато се чувствам малко по-силна след болестта и лекуването.
Хора, на курса ни призоваха да си припомним как сме се чувствали преди да станем пушачи. Аз не го помня това, представяте ли си?!?!
Уф... горката аз... милото ми то... измъчва се много, но си струва!
|
Re: Тема за мрънкане [re: Buba67]
