Re: Добро утро, добър ден / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Момичета здравейте! Да споделя за екскурзията ми до Истанбул преди месец. Че то освен нея нищо хубаво при мен, но пък беше много хубаво!
За пореден път успях да натъкмя нещата според ежеседмичните ми вливания. Лекарят ми като разбра, каза – евала за смелостта да се решиш на такъв път. И като че ли всичко беше с мен – нищо не ме болеше, страничните ефекти от лекарството /от предния ден/ сякаш бяха по-слаби, чувствах се прекрасно и въобще не мислех за нищо. Мъжът ми каза – абе жена, не мога да те стигна по улиците, /а имаше и доста стръмни улици/ енергията ти е завидна, ти сигурна ли си, че си болна?!?
Посетихме основните забележителности с групата, намерихме си и много забавна компания, но всичко беше на голямо препускане, едвам ни оставаше време да ядем. Втория ден исках да посетя Галатската кула, половинката се отказа, а аз се редих 1 час, но гледката си заслужаваше. Третия ден ни беше по-свободен и реших да го заведа на разходка с корабче самостоятелно. На първата фирма за круизи течеше надпис, че корабчето заминава след 15 мин. На гишето пишеше на турски и имаше цени 12, 15 и 25 лири. Поисках билети за круиз по Босфора и ми взеха 50 лири. Оказа се, че кораба е доста голям, на 4 нива и около 2 часа вървяхме на бърз ход, а града все не свършваше. След което кораба спря и започна да се опразва, някакъв човек дойде при нас и започна нещо да обяснява на мъжа ми, аз му показах билетите, той показваше някаква книжка като карта и говореше на турски и показваше 3 пръста. Слязохме на азиатския бряг, вероятно кораба щеше да тръгне в 3 часа, но не бях сигурна. С оскъдните ми познания на английски попитах човека на касата и той също ми показа 3. Разходихме се, хапнахме в един рибен ресторант, там беше много спокойно и релаксиращо, та този дълъг круиз, на който случайно попаднахме ни се отрази много добре. С кораба стигнахме почти до разширението на Черно море. Не съжалявам за нито един миг от преживяното, въпреки, че съпруга ми издивя от стълпотворението от хора около Египетския пазар. За да се качиш на трамвая става с голямо блъскане, а за да слезеш още повече, никой не изчаква слизащите и те натъпкват навътре и трябва с лакти да се бориш да излезеш! Трамваят е като нашето метро, по същия начин на някоя спирка се отваря вляво, на друга вдясно, ние разбира се не знаем коя и борбата за слизане е жестока! Въпреки това, изживянането си заслужаваше, затова и се чувствах перфектно – имах мотивация! Надявам се да сте се забавлявали от писанието ми, слагам ви и няколко „авторски” снимки.

Църква "Света София"