Добре разбирам позицията и ще отговоря максимално точно.
Когато се прибрахме вкъщи с епикризата единственото нещо, което беше на нормален език беше карцином. На момента потърсих инфо в интернет и ...колкото повече четях толкова повече чувствах ужаса как ме обзема. Тя и досега не знае, значението на G3 - ниско диференциран и силно агресивен, не сметнах за нужно да го знае. Въпреки годините си, психиката и не е толкова силна - следствие от инсулта. Нейни думи са, че ако не съм била аз и отчасти брат ми, преди 11 год, когато получи инсулта, тя да не се оправила. Беше време в което я разхождах по болничния коридор с 4-кракия бастун и тя на всяка втора крачка спираше и се разплакваше - травмата, лявата парализирана страна, изкривеното лице, въпросите "защо точно на мен", мисълта,че никога няма да си същия .....
След една година тя игра ситно влашко хоро на сватбата ми. Сега ако не знаеш, че е минала инсулт няма как да разбереш ... То бяха книги, разговори, манипулация ако щеш, само и само да си върне желанието и хъса за живот. Бях научила упражненията от физиотерапията, за да и ги показвам ... тя и до днес си ги прави.
Работата, а и не само, ми е свързана с компютри и интернет. Повярвала е в нас и както казва оставила се е в ръцете ни, защото знае, че сме умни, четящи, амбициозни млади хора и разчита на нас. Това НЕ означава, че не съм и споделила всичко прочетено и анализирано. Тя е наясно с всички положения. Не съм я пренебрегнала като съзнателно човешко същество, затова съм обяснила всичко. Химиотерапията и лъчелечението ги обсъждахме дълго с брат ми и той е на същото мнение. Риска ми е ясен из основи, първо него премислях ден и нощ.
Възможно е да ви звуча самонадеяно, но съм абсолютно убедена в правотата на всичко, което правим, тя също. Има една притча по този повод ... събрали се 20 учени, професори от цял свят, да решат един огромен проблем, нещо което не може да се направи. Всеки от тях знае, че това не може да стане ... идва един последен учен, който НЕ знае, че не може и ... го прави!
Случайно(макар да няма нищо случайно) вчера ми попадна афиш на лекция на лекар диетолог - светило за Северна България на тема " Женското здраве" и мото "Нека храната ви бъде единственото лекарство". Днес и двете бяхме там и извода от лекцията-дискусия е, че 98% от храненето, което правим в момента е точно такова, каквото трябва да бъде - потвърждение за мен и още по-голяма сигурност и увереност за майка ми. Двата % разминаване ще ги коригираме, но не е нищо фатално - каза, че било добре да се ядат поне 4 пъти на ден плодове и зеленчуци, но е добре да се комбинира един плод с два зеленчука (от диетична гледна точка).
Ако искате ще разкажа отделно всичко, което изговори човека, според мен заслужава внимание. Но вече се притеснявам, че постовете ми стават ужасно дълги ... само моите са такива :(

Редактирано от sunflower_@abv.bg-218132 на 30.07.14 23:25.