Мила sunflower, много, много благодаря за подробния "отчет"! Надявам се този режим да помогне не само на твоята майчица, но и на всички, които имат нужда, воля и желание да го приложат, най-малкото като допълващо лечение.
Колкото до химиотерапията... вече и много онколози я отричат. Признават го само "на ухо", пред много близки хора. Чух го лично преди дни. Но докато не се въведе като стандарт на лечение нещо друго, това е пътят на официалната медицина. Вероятно химията помага в малки дози и при начален стадий... и при много силен организъм. Не се знае, обаче, дали в подобен случай болният не би се справил и без нея. Естествено е, че повечето хора се страхуват да експериментират със себе си, а и доверието в лекарите все още е голямо (друг е въпросът дали самите те вече вярват на това лечение!)
Позволявам си този коментар, защото преди 3 дни изгубих близка приятелка... Тя премина послушно през всичко, което онколозите й назначаваха. Оказа се, че 6 месеца е била на химия, която по никакъв начин не й е помогнала, напротив, през това време ракът се разразил с пълна сила!... После почнаха да сменят лекарствата, да я лекуват на принципа "проба-грешка", при това с истинско желание да й помогнат, защото лекуващият онколог беше неин близък. Докато накрая всички терапевти вдигнаха ръце и казаха, че "медицината е до тук". А пациентката е "до къде"...?!
Жената имаше силна вяра и огромно желание за живот, беше изключително слънчев, позитивен човек, умът и сърцето й никога не са раждали и задържали негативна мисъл и емоция. Всичко, което зависеше от нея, го имаше - силна психика, оптимизъм и вяра в Бог. Уви, оказа се недостатъчно, за да се пребори с... "лечението"! Само да допълня, че при нея РМЖ беше наследствен - майка й също се разболя преди години, отстраниха й гърдата, но предвид напредналата възраст, не й приложиха никакво лечение. Жената почина на 91 г. от сърце, от което боледуваше много отдавна. Във всички случаи не премина през нито един от кошмарите, които преживя нейната дъщеря... Тъжна история и още по-тъжното е, че е една от многото.
Затова, мила sunflower, се надявам, че сте избрали добър подход, най-малкото без убиващи странични ефекти. А другото... другото е Господ и съдба. Пожелавам да вървите успешно по този път и се надявам да продължиш да споделяш.
Стискам палци и поздрави на мама!
"Совите не са това, което са..."
|