На читателския въпрос отговаря доц. д-р Красимир Нейков, началник на Клиниката по урология, "СБАЛ по онкология" - ЕАД

Клетките на простатната жлеза, включително тези от карциномен произход, са хормонално зависими от мъжкия полов хормон тестостерон. Нивото му в кръвта определя и стимулацията на развитието на раковите клетки. На това се основава и навлизането в клиничната практика на хормоналното лечение през втората половина на миналия век, което всъщност е антитестостероново, т.е. има за цел да намали до кастрационни нива стойностите на мъжкия полов хормон.

За тази цел на пациентите с карцином на простатата се предписват различни хормонални препарати като ЛХРХ агонисти или антагонисти, антиандрогени - стероидни или нестероидни, и естрогени. Хормоналната терапия не е радикален метод. Средно между 24-36 месеца от започването на приема на хормонални препарати се достига до хормонална резистентност, т.е. поява на популация от ракови клетки, които вече не са хормонално зависими. В резултат на тяхното развитие се достига до завишаване на простатния специфичен антиген (ПСА) и прогресиране на заболяването с възможна проява и на метастазиране в лимфните възли и костната система. Ето защо тя не е предпочитан самостоятелен метод за лечение.

Като такъв може да се използва при пациенти с много високи стойности на ПСА, с метастази в костите, доказани с образни методи на изследване и изразена симптоматика. Не са редки случаите, когато пациентът е практически неподвижен и започва да се движи без чужда помощ след няколкоседмично хормонално лечение. Някои от хормоналните препарати, като ЛХРХ агонистите, трябва да се избягват при симптоми на гръбначномозъчно метастазиране поради обостряне на симптомите в началото на лечението. В около 80% от случаите с комбинирана хормонална терапия се достигат много ниски нива на тестостерона, като в около 50% нивата на мъжкия полов хормон имат кастрационни стойности (под 50 д/мл). В клиничната практика се използва комбинирането и с радикални методи за лечение като радикална простатектомия или лъчелечение. Хормоналната терапия може да се прилага преди или след приложени радикална простатектомия и лъчелечение. Не се препоръчва започване на хормонална терапия преди радикално оперативно лечение поради липса на достатъчно доказателства за положителен ефект.

Тя е особено приложима преди започване на лъчелечение под различни форми, тъй като клиничните проучвания сочат по-добри и по-трайни резултати. Според повечето автори хормоните правят раковите клетки по-чувствителни на последващото лъчелечение. Сега призната схема на комбинирано лечение е тази, която се прилага при пациенти с локално авансирало заболяване, когато се комбинират хормонални препарати с облъчване на простатата.

При нея се препоръчва започване на хормонална терапия с ЛХРХ агонисти под формата на подкожни инжекции и таблетна форма на антиандрогени за 3-6 месеца, което продължава по време на лъчелечението, както и след завършването му за период от 12 до 36 месеца. Антиандрогените могат да се приемат още в самото начало за период от 2-4 седмици с оглед намаляване на симптомите на намалените нива на тестостерона с основна проява на "топли вълни и изпотявания". След този период приемът им може да се преустанови. Хормоналната терапия се прилага и под формата на максимална или минимална андрогенна блокада при локално авансирали и метастатични карциноми на простатата. Лечението с хормони е непрекъснато при периодично следене на ПСА. Все по-често се прилага интермитентното хормонално лечение - прекъсване приема на хормони при ниски стойности на ПСА и стартиране при завишаване на туморния маркер над определено ниво. Принципно положение е, че рано приложената хормонална терапия води до по-добри клинични резултати.

Това с особена сила важи за рецидив на карцинома, настъпил след приложен вече радикален метод на лечение.

Преди започване на каквото и да е лечение при пациенти с биопсично доказан карцином на простатата е задължително да се стадира заболяването чрез компютъртомографско изследване на коремни органи и малък таз и костна сцинтиграфия. В този комплекс от изследвания влизат и вече направените преди това ректално туширане и пункционна биопсия на простатата. При пациенти, които подлежат на радикално лечение като радикална простатектомия или лъчелечение под различни форми, е по-добре да се използва ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) вместо скенер.