хи-хи-хи, страшна сентенция, Екничке, от устата на профи има и по-голяма тежест
ех, жалко, че не можеш да дойдеш на срещата, щяхме да се залеем от смях
но имаме и други шофьорки , дано се престрашат да споделят опита си в измъкването от идиотски ситуации
обожавам смешни случки да разнищвам до "напикаване от смях"
дори и, сещайки се за моите всичките операции, извиквам най-смешното, така си запазвам мозъка да не прегрява , за да не се налага перманентен рестарт
от последната: още като ме върнаха в съзнание, медиците ми обясниха, че движение е начин да си оправя чревцата, всеки ден да правя повече крачки, после повече метри да извървявам
и още на втория ден аз си набелязах цел - да си измия зъбките в банята, а до там са някакви си 3м /това е сега нищо, а тогава бяха неимоверни усилия.../
и се насилих и тръгнах, ама!
нещото ме държи, и такава тежест е след мен, все едно че влача слон
като се обърнах да видя, не можах да повярвам - всичките тръбички, които излизаха от мен, бяха ги завързали за крака на леглото, за да не им пречат при обслужването ми
хем ме карат да вървя, хем ме завързаха за леглото
такъв смях ме разтресе, а естественно и адски болки в прясно оперираното милото ми коремче, че набързо се наложи дежурната сестра да ме укроти с морфинче
|