Така е, храненето е важно. За съжаление нашите хранителни навици не са много правилни.

Много от древните рисунки в пещерите съдържат лъкове и стрели и убити животни. Вярно, животът им е бил по-кратък, но не само от болести, били са убивани от други племена, от животни и т.н.

Нашите баби са яли месо веднъж в седмицата, но май е било така заради недоимък. После нашите родители са имали маалко по-добър живот, но поради споменът от детството си за недостатъчност неволно все повече са посягали към месото. След това ние пък наследяваме техните навици и така.

Все повече хора спират месото или го ограничават до минимум, но това не трябва да става насилствено.

Проблемът при лекуващите се е, че храната трябва да е обилна, разнообразна, наситена за да може да се поддържа кръвната картина в добро състояние и да се продължава лечението. Но организмите са много различни. За това лекарите казват да си ядем всичко, защото не се знае какъв ще бъде отговорът на всеки отделен организъм.

Също така всеки вид рак е с различна структура, плътност, провокиран е от различни фактори и т.н. За това и има различни лекарства. За това и е толкова трудно да се открие универсално лекарство.

Повтарям се, но месото съдържа най-богат набор от незаменими аминокиселини, които нашите организми не могат да синтезират и трябва да се набавят чрез храната. В растителната храна няма такова разнообразие, т.е. те трябва правилно да се комбинират за да не се окаже недостиг на някоя от тях. Те влизат в състава на белтъка. Белтъчините са основната съставна част на всички клетки и тъкани в нашето тяло и са нужни за мускулатурата, за повече енергия и т.н. Недостигът им влие върху хемоглобина. Това е много обширна тема, на който му се чете има достатъчно инфо в Уики.

Разбира се, това не значи, че трябва да се прекалява.

По време на лечение РН-то се влияе и от лекарствата. По себе си съдя, че киселинността се увеличава (не съм го мерила, но понякога имам сериозни киселини след вливка. Ще го премеря следващия път.). Това идва да подкрепи мнението, че е добре да се стремим към алкализация за да възвърнем баланса. Но то си идва естествено, поне при мен. В тези моменти не ми се яде месо в концетриран вид, а само на супички и в минимални количества. Така, че организмът си подсказва - така и трябва да бъде - безусилно намаляване на количеството месо. От друга страна изобщо апетитът изчезва, но ние ако трябва се насилваме, заради последствията.

Желателно е да се придържаме към принципите на здравословното хранене, но без резки смени, големи ограничения и усилия по време на свален имунитет заради химията.

Но да се върна на връзката между киселинността и рака. В много статии по този въпрос се твърди, че раковите клетки са киселинни и правят средата още по-кисела; че произвеждат млечна киселина и, че се разпадат и умират в алкална среда. Но - кой го пише, къде го е прочел, изобщо как е стигнал до този извод?! Понякога се цитират и разни учени и медицински лица. Някои от тях бяха осъдени. Други никак не ги познаваме - дали можем да се доверим? Може да е обратното, да мрат в кисела среда...

Радвам се за твоята близка! Факторите, които са повлияли може да са най-разнообразни до чисто психологически. А може и да си права, че алкализирането е помогнало.

Не оспорвам препоръчителността на подържането на какъвто и да било баланс. Просто казвам, че в екстремални ситуации, когато организмът е подложен на атака от химични вещества не трябва да се правят драстични диети и промени, защото всеки организъм е различен и различно усвоява, разгражда и понася. А и че от две злини в даден момент се отдава приоритет на по-малката.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите