"Любов, медицина и чудеса - Уроци по самоизлецение от опита на един хирург с неговите необикновени пациенти"
Д-р Бърни Сийгъл


5. ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СТРАХА


За да освободим извора на любовта и да поемем по пътя на съзидателното духовно израстване, трябва да се освободим от страховете, да оставим проблемите си в Божиите ръце.
За да осъществим тази наглед проста промяна, трябва да се изправим пред негативните си емоции и да ги превъзмогнем. Това е невъзможно, докато не осъзнаем, че никой не ни прави щастливи или тъжни. Емоциите не възникват в нас; ние ги избираме. Всъщност, единствените неща, които наистина контролираме, са собствените ни мисли, чувства и действия.
През І в. от н.е. гръцкият мислител Епиктет заявява, че всички нещастия произтичат от опитите ни да контролираме събитията и другите хора, върху които всъщност нямаме никаква власт. Същият безплоден опит, роден от страховете и негодуванието ни, отслабва тялото и води до болест.
Страхът е естествен в опасни за живота ситуации. Всеки друг страх е ненормален. Никога няма да се сблъскате с нещо, с което да не можете да се справите. Знам го със сигурност, защото нито един пациент не е съгласен да размени болестта си с нечия друга. Всички ние се чувстваме по-добре със собствените си проблеми.
Залепил съм списък с градивни мисли над кухненската маса и първата от тях е: "Какво искаш - мир или конфликт."
Един ден се разгоря оживен спор между децата и аз запитах всяко от тях какво иска: мир или конфликт. Дъщеря ни, която има проблем със слуха, отговори: "Аз искам пица." Всички се разсмяхме и спорът приключи. Целта е не да се въведат строги правила на поведение, а да се използва словото, за да се насочим към нова психологическа реалност - щастието, което винаги можем да изберем, независимо от външните условия.
Оптимистичният мироглед може да бъде развит, също както негативизмът може да бъде насаден при неправилно възпитание. Психолозите отдавна са открили, че можем да променим емоциите си само като придадем на лицето си противоположния израз. "Усмихвайте се един на друг - казва майка Тереза, - усмихвайте се на съпругата, на съпруга, на децата, усмихвайте се - няма значение на кого - и това ще помогне да се обичате повече помежду си."
Учените, изследвали реакциите на стреса, са открили, че безплодният гняв е най-пагубното чувство. Спокойното приема на съществуващото укрепва здравето, но ясният ум помага на човека да промени нещата, които се нуждаят от промяна.
За мнозина освобождаването от страха е непреодолимо препятствие. По-лесно ще се справим, ако възприемаме всяко общуване като молба за получаване на любов или като отдаването й. Изплашеният човек всъщност казва: "Обичай ме." Но ние сме по-склонни да го пренебрегнем или да се ядосаме. Тогава страхът му нараства и гневът се трупа, докато не се превърне в негодувание или омраза. Да мразиш е лесно; да обичаш е здравословно. Ако се страхуваш и помолиш някого да те прегърне, да изрази любовта си, страхът бързо ще се уталожи.
Наистина няма нищо, с което да не можете да се справите. Аз го знам, но вие може би още не го знаете. Ако някоя пациентка ми каже: "Страх ме е. Съпругът ми избяга с друга, болна съм от рак, а в къщи имам 5 деца, не знам какво да правя", аз ще й отвърна: "Знаете ли какво ще стане след година? Ще ме попитате: "Докторе, познавате ли някой с моя проблем; искам да му се обадя и да му предложа помощта си." Достатъчно сте силни, за да се справите с тези неща.
Познавам една жена, Емили, която толкова се страхуваше, че не смееше да излезе в дъжда. Не искаше да подписва и чекове. Избягваше почти всички радости и отговорности в живота. Накрая съпругът й я напусна. После тя се разболя от левкемия и претърпя невероятна метаморфоза. Когато я видях за последен път, тя беше на политически митинг и крещеше с цяло гърло. Но трябваше ли да се разболее от левкемия, за да се пробуди за живот? За много хора е достатъчно съзнанието, че няма да живеят вечно. Тогава защо да се страхуваме да обичаме?