ЛЮБОВ, МЕДИЦИНА, ЧУДЕСА
Д-р Бърни Сийгъл


Д-р Бърни Сийгъл е завършил с отличие университета "Колгейт" и Корнейлския университетски медицински колеж. Член е на научните дружества "Фи Бета Капа" и "Алфа Омега Алфа". Той е хирург - обща и детска хирургия, в Йелската болница в Ню Хейвън и в Детската болница в Питсбърг.
През 1979 г. основава особена форма за индивидуална и групова терапия, която нарича "Необикновени раково болни пациенти" (НРБП). Философската основа на НРБП е "любефронтацията" - любяща, безопасна, терапевтична конфронтация, която подкрепя личностната промяна и изцелението, разчитаща на личният лечебен потенциал на пациентите.
В България е известен с книгата си "Любов, медицина и чудеса - Уроци по самоизлецение от опита на един хирург с неговите необикновени пациенти".



1. УМЪТ - ДОБРОКАЧЕСТВЕН ИЛИ ЗЛОКАЧЕСТВЕН

Пренебрегването на връзката между ума и тялото от страна на технологичната медицина е само бегло отклонение на фона на цялата история на лечителското изкуство.
В традиционната племенна медицина, както и в западната практика, чието начало е поставено от Хипократ, необходимостта да се действа чрез ума на пациента винаги се е признавала. До 19-и век в медицинската литература рязко са пропускали да споменат въздействието на мъката, отчаянието или безнадеждността (лична или на обществото) върху възникването и развитието на болестта или епидемията, нито са пренебрегвали целебния ефект на вярата, надеждата и душевния покой. Удовлетвореността се е смятала за необходима предпоставка за здравето.
Съвременният медик обаче е придобил толкова голяма власт над определени болести благодарение на лекарствата, че е забравил за потенциалната сила вътре в самия пациент. Съзнанието за силата на ума се е загубило с изхвърлянето на всички "лични данни" - информацията, която медицината трудно изразява и обяснява количествено или научно.
Част от въздействието на ума върху здравето е пряко и съзнателно. Обичта ни към себе си определя дали се храним правилно, дали спим достатъчно, дали пушим, слагаме ли предпазни колани, спортуваме ли и т.н. Всяко едно от тези решения говори колко всъщност ни интересува животът. Като цяло тези решения контролират около 90 % от факторите, които определят здравословното ни състояние. Бедата е, че мотивацията на повечето хора да спазват тези основни изисквания се изкривяват от скрити за всекидневното съзнание чувства. В резултат мнозина от нас имат противоречиви намерения.

Сара, жена с рак на гърдата, постъпи в болницата преди няколко години. Когато влязох в стаята й, тя пушеше. Постъпката й красноречиво говореше: "Искам да махнеш тумора ми, но чувствата ми към живота са
смесени, така че ще поема риска от нов рак." Погледна ме смутено и попита:
- Сигурно ще ми кажете да откажа цигарите.
- Не - отвърнах. - Ще ти кажа да обичаш себе си. Тогава ще ги откажеш.
Тя се замисли за миг и каза:
- Е, аз се обичам. Но не се боготворя.
Отговорът й беше остроумен, но чудесно илюстрира огромният проблем, пред който се изправят много хора. Любовта към себе си
обикновено се възприема единствено като суета и нарцисизъм. И въпреки
това откритото, положително самообожание си остава най-същественият фактор за здравето. Самоуважението и любовта към себе си не са грях. Те превръщат живота в радост, вместо в бреме.
Но умът не въздейства само чрез съзнателните ни решения. Голяма част от въздействието му се осъществява направо върху телесните тъкани, без въобще да го съзнаваме. Тялото откликва на посланията на ума, независимо дали са съзнателни или подсъзнателни. Нашето подсъзнание няма чувство за хумор; то приема всяка необмислена дума, вкл. и лъжата, като стопроцентова истина. Съвсем не е случайно, че толкова много се говори за силата на словото, за позитивното мислене и утвърждения като основна част от процеса на изцеление.
По принцип, на всяка ситуация човек реагира по три начина: като се пребори с нея, като избяга от нея или като се примири (Ханс Селие). Затова всяко от решенията на нашето съзнание или подсъзнание могат да бъдат послания "Живей" или "Умри". Убеден съм (както твърди З. Фройд), че имаме не само инстинкт за оцеляване и свързаните с него механизми от рода на "Бий се" или "Бягай", но и механизми за саморазрушение, които блокират защитните ни сили, забавят телесните функции и ни тласкат към смъртта, когато не виждаме смисъл да живеем.
Телесните тъкани и органи се ръководят чрез комплексното взаимодействие между циркулиращите в кръвта химически вещества и отделяните от жлезите с вътрешна секреция хормони. Тази смес се контролира от "главната жлеза" - хипофизата, разположена в средата на главата, точно под мозъка. Производството на хипофизните хормони на свой ред зависи както от отделяните химически вещества, така и от нервните импулси на съседната част на мозъка, наречена хипоталамус. Този малък орган ръководи преобладаващата част от несъзнателните регулационни процеси на тялото, като биенето на сърцето, дишането, кръвното налягане, температурата и пр.
Нервите свързват хипоталамуса с почти всички останали части на мозъка, така че интелектуалните или емоционалните процеси, извършващи се на други места в мозъка, също оказват въздействие върху тялото. Така например съществува "психологическо прекратяване на растежа" - обезпокоително често срещан синдром, при който нездравословната емоционална среда в дома спира физическия растеж на детето. Когато детето е обект на враждебно отношение и се чувства отхвърлено от своите родители и поради това расте без самоуважение, мозъчният център на чувствата, или периферният мозък, въздейства върху прилежащия хипоталамус и той прекратява производството на хормона на растежа в хипофизата.
Имунната система се състои от съсредоточени в далака, тимуса и лимфните възли над дузина различни видове бели кръвни телца, които пазят цялото тяло чрез кръвта и лимфната система. Те се делят на два основни типа. Едната група, наречени Б-клетки, произвеждат химически вещества, които неутрализират произведените от болестотворните организми отрови и същевременно помагат на тялото да мобилизира собствените си защитни сили. Другата група, наречени Т-клетки, се състои от клетки-убийци и техните помощници, които унищожават нахлулите бактерии и вируси.
Съвременните изследвания откриха нерви, свързващи тимуса и далака направо с хипоталамуса. Други изследвания доказаха, че белите
кръвни телца реагират пряко на някои от химическите вещества, пренасящи информация от една нервна клетка до друга. А това значи, че имунната система се контролира от мозъка индиректно - чрез хормоните в кръвта, или директно - чрез нервната система и т.нар. невропептиди.
Едно от най-разпространените обяснения на рака гласи, че в телата ни непрекъснато се развиват ракови клетки, но обикновено белите кръвни телца ги унищожават, преди да са се превърнали в опасни тумори. Ракът (а и всяка друга болест) се появява, когато имунната система е потисната и вече не е в състояние да се справя с рутинната заплаха.
Смутеният или нарушен контрол на мозъка над имунната система се дължи най-вече на хроничния синдром на стреса, описан за първи път от Ханс Селие през 1936 г. Смесицата от хормони, които надбъбречната жлеза отделя при всяка ситуация, която изисква от нас реакцията "Бий се" или "Бягай", потиска имунната система. От това не е имало кой знае какви последствия, когато предците ни е трябвало да се справят с някой ненадейно появил се див звяр. Но когато напрежението и тревогата на съвременния живот поддържат антистресовата реакция постоянно "включена", хормоните понижават устойчивостта ни на болести и дори увреждат лимфните възли. Нещо повече, "пасивните емоции" като мъката, чувството за провал, сдържането на гнева и пр., предизвикват свръхпроизводство на същите тези хормони, потискащи имунната система.
Все още не разбираме всички начини, по които химическите вещества на мозъка са свързани с емоциите и мислите, но забележителното е, че умственото ни състояние непосредствено и пряко въздейства върху състоянието на тялото. Можем да промени тялото си, като овладеем емоциите. Ако пренебрегваме отчаянието си, тялото получава сигнал "Умри". Ако се справяме с болката и потърсим помощ, посланието е "Животът е труден, но желан" и имунната система започва да действа, за да запази живота ни.
В своята работа с раково болните пациенти аз използвам два основни инструмента за промяна на тялото: чувствата и представите. Това са двата начина, по които можем да накараме ума и тялото си да комуникират помежду си. Нашите емоции и думи помагат на тялото да разбере какво очакваме от него (позитивните утвърждения, осмисляне, прошка и т.н.), а като си представяме отделни промени (визуализация), ние поощряваме тялото да ги осъществи. Както чувствата, така и представите очевидно се предават чрез централната нервна система и може би това има връзка с работата на Робърт Бекър, хирург-ортопед и изследовател,
Бекър изучава електрическите системи на тялото, в резултат на което електричеството започва да се използва за лечение на недобре зараснали счупени кости. Бекър открива, че под хипноза пациентите могат при дадена команда да предизвикват промени във волтажа в определени части на тялото; т.е. прояснява се механизмът на изцеленията под хипноза и на плацебо ефектът.
Във връзка със самоизлекуването на брадавиците д-р Луис Томас ("Медузата и охлювът") пише: "Не можеш да бъдеш под хипноза, да слушаш напътствията и да ги следваш точно и прецизно, без да допуснеш съществуването на нещо, много подобно на контрольор. Не можеш да прехвърлиш цялата тази сложна работа на по-низшите центрове, без да им изпратиш доста подробни указания, далеч надхвърлящи познанията ни. Някакъв висш разум знае как да се отърве от брадавиците и това е наистина обезпокоителна мисъл. Но също така е и прекрасна мистерия, която трябва да се разгадае. Само си представете какво щяхме да знаем, ако разбирахме как точно брадавицата изчезва под хипноза. Щяхме да научим за съществуващия във всеки от нас висш разум, много по-умен и притежаващ техническо ноу-хау, надхвърлящо далеч сегашните ни познания."
Биоелектричеството може би някой ден ще ни помогне да стигнем до този "контрольор" и да разберем защо понякога туморите изчезват, когато пациентът е убеден, че някакво неортодоксално лечение - хипноза, диета, молитва, медитация или нещо друго - ще подейства. Както ми писа веднъж Бекър: "Плацебо ефектът е не само реален, но и много важен."
Независимо дали някого ще можем да контролираме изцеленията чрез електростимулация, няма защо да чакаме безпомощно ефекта на изкуствените средства. Всеки от нас може да се научи да се самолекува и да бъде здрав. Ако успея да ви науча как да харесвате живота си, да обичате себе си и другите и да постигате душевен покой, може да настъпят необходимите промени. Обичта и прегръдките може да изглеждат глупави, но са научни. Надявам се някой ден вместо лекарства или електрически импулси да можем да предписваме нещо от рода на "Една прегръдка на всеки 3 часа".