Момичета, бях решила да не пиша повече в тази тема тъй като вече наистина започна да се разводнява, но днес като прочетох постингите ви – особено този на Калояна не можах да се сдържа да й кажа едно - благодаря ти, за милите думи, за подкрепата и окуражаването ти - хубаво е, че има и хора като теб дето ще си направят труда да кажат по 2-3 добри думи и да изразят открито мнението си без притеснение.

Димана, няма за какво да ти прощавам, може би аз не трябваше да реагирам така емоционално на написаното от теб и просто трябваше да си замълча, но в интерес на истината се обърна само към мен и ако ти беше на мое място предполагам и на теб щеше да ти стане неприятно. Вярвам ще се съгласиш със мен, че понякога, когато човек с най-добри намерения споделя нещо било то и някаква информация, която му е направила впечатление и когато остава неразбран защо го е направил се появява едно чувство на разочарование и с течение на времето започва да се пита - имали изобщо смисъл да се натоварва излишно и да хаби енергия, която му е нужна за личното му оздравяване. Понеже аз не мога за сега да споделя някакъв личен опит по темата тъй като за мен е още рано, защото съм с по-агресивен рак и вече съм имала рецидив много бързо след първата операция, а и при всяко мое изследване треперя като лист какво ще ми кажат, та реших че с тези лични истории макар и копирани от интернет може да допринеса по някакъв начин нещо за темата.

Екна, благодаря ти за разбирането и добрите думи и за това, че поощри всички да се чувстват спокойни да пишат в темата ти. Както написах и преди това - искрено се надявам и много ще се радвам тази тема да се препълни с лични истории, но ако се замислим - освен ако някой от клуба не реши да сподели в темата своята лична история или пък тази на някой близък или познат, просто няма откъде да дойдат тези лични истории- не вярвам някой отвън да се регистрира в клуба специално само за да сподели историята си.
Екна, също така исках да ти кажа и това, че Калояна знаеше, че напоследък нямам много желание да пиша в клуба и затова предполагам е направила това обръщение към мен, не толкова за да „драматизира“ а по-скоро да ме поощри и окуражи по някакъв начин.


Както и да е - вярвам, че всички сме имали добри намерения, отделен е въпроса че не винаги можем да сме на едно мнение за всичко - напълно нормално. Дано само да има повече излекувани и ние да сме сред тях!