Привет Димана, като видях, че си се включила в темата реших, че е за да споделиш личен опит - пък то било за да ме критикуваш, ама нищо де - така си преценила…аз и без това откакто съм започнала да пиша в този клуб май повече критики за споделена от мен информация отнесох отколкото добри думи, да ми се чудиш защо изобщо още го правя - все пак не може да ми се отрече, че положих усилия - разбира се с най добри чувства. Ти за пореден път ме убеди, че на нас хората ни е по-лесно да намираме кусури отколкото да оценим добрите намерения на някой. Става така, че човек чете нещо, споделя го в този клуб избирайки според него най-близката тема, мислейки, че може да е от полза за някого, а после трябва да отдели и време за да се оправдава защо го е направил и че просто е искал да бъде полезен и за другите. Много хора четат на тема рак, но като гледам малко са тези дето споделят информация, ако пък са решили да споделят - после задължително трябва да се чувстват виновни, че са го направили.

Да ти кажа честно стана ми интересно , че само към мен си решила да се обърнеш тъй като повечето истории в тази тема са копирани от интернет не само от мен а и от други клубарки, но ти си решила, че само аз не съм по темата, но както и да е … Здрави да сме. Благодаря ти, за забележката - ще я имам на предвид, все пак си мисля, че ако Екна имаше нещо напротив самата тя щеше да вземе отношение.

Ако се замислиш, всичко копирано тук не само от мен а и от другите момичета има връзка със заглавието на темата, а и все пак докато някой реши да сподели собствената си лична история за победата над рака, не е ли по-добре от време на време да се повдига тази хубава тема с мотивиращи истории, макар и да са на други хора, макар и да са от интернет пространството, вместо да отиде някъде назад в списъка с темите и да се забрави както много други полезни теми, нали? Какво по-хубаво от това да има повече хора, които да се включат със собственото си излекуване, всички ще се радваме, на всички ще подейства положително, но както сама виждаш за сега са малко тези, които ще съберат смелост да заявят, че са се излекували - било то от суеверие, било то по-други причини…всеки сам за себе си знае, а и никой не е длъжен да споделя. Все пак най - важното е да има повече излекувани независимо дали ще решат споделят историите си тук.



Докато пишех този постинг се сетих за едни мъдри мисли, които са ми едни от любимите, но за съжаление не се научих да ги спазвам, не помня авторите им, но те гласят следното:

„Никога не се оправдавай. За твоите приятели това не е нужно, а другите така или иначе няма да повярват.“

„Ако искаш да не бъдеш критикуван - не прави нищо, не казвай нищо, бъди нищо.“





П.С. Тази тема е много хубава, положителна и мотивираща и аз благодаря на Екна, че даде предложение за подобна тема, този клуб определено имаше нужда от такава, искрено се надявам, че ще се препълни с много лични истории на излекувани.

Всичко най-най-добро ви пожелавам, бъдете здрави!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите