Илия Койчев: Спасих се от рак на тестисите без операция

Илия Койчев е от Ямбол, на 58 г. Завършил е Механотехникума в родния си град и е железар по професия. В момента работи към ВИК - Ямбол. Реши да ни разкаже своята драматична история не за друго, а за да каже на хората, изпаднали в неговото положение, да не се отчайват и че винаги имат шанс, стига да го търсят там, където трябва.

- Г-н Койчев, поискахте да говорим за един от най-големите проблеми на българите - ракa. Защо?
- Години наред ракът е бич за човечеството. За съжаление въпреки постиженията на медицината е на второ място след сърдечносъдовите заболявания по смъртност сред населението. И докато инфарктът и инсултът поразяват в по-напреднала възраст, за раковите заболявания няма възрастова граница. За всеки заболял диагнозата идва като гръм от ясно небе. И за съжаление в повече от 50 на сто от случаите се поставя тогава, когато има вече необратими усложнения и разсейки.

- Вероятно и с вас се е случило така?
- Да, за съжаление. Откриха ми тумор на тестисите. Става въпрос за злокачествени образувания, които произхождат от различни клетки на тестиса. Този вид тумори се срещат относително рядко, засягат предимно млади мъже, като повече от две трети са във възрастта между 20 и 40 години. От този рак не са застраховани и по-възрастни мъже, като смъртността при тях е двойно по-голяма в сравнение с по-младите пациенти.

Напредъкът на медицината и фармацията в последно време могат да отдалечат максимално във времето фаталния изход, да намалят и симптоматиката, и мъките на болния в последните му часове, но няма ли пациентът вяра в лечението си и в лекаря си, виждайки насреща си незаинтересованост и формализъм, не можем да очакваме нищо добро. Точно с този формализъм се сблъсках и аз в един толкова тежък момент от живота ми - когато разбрах, че имам рак на тестисите. Освен това имах доста натрупано недоверие към българските лекари, защото по вина на няколко от тях загубих родителите си. И именно това недоверие ме накара да се обърна към народната медицина и там да търся спасение. Народният лечител Митко Димитров от Ямбол се оказа точно този човек, от когото имах нужда. Още повече, че познавах хора с тежки заболявания, на които е помогнал. Не могат да се изброят хората, на които е излекувал шиповете, обявени от медицината за доживотни и нелечими, нито тези, на които официалната медицина е обърнала гръб, а той им е помогнал. Факт е, че все повече хора днес търсят и намират изход за здравословните си проблеми при народни лечители. Причините са много:

натрупано недоверие към официалната медицина,

скъпо и недостъпно за всеки българин съвременно, ефективно лечение, липса на елементарно човешко отношение към болния човек. Макар че в онзи момент сам не знаех дали изборът ми е правилен.

- Как се чувствате в момента?
- В момента се чувствам много добре. Приключих лечението при Митко Димитров и вече четвърти месец нямам никакви оплаквания.

- Кога ви поставиха диагнозата, разкажете какво точно се случи с вас?
- Разбрах, че съм болен от рак през юли, тази година. Макар че докторите по принцип не са много приказливи, когато трябва да ти обяснят какво е заболяването, какви са възможностите ти за лечение, не очаквах, че и при такава диагноза ще се отнесат така бездушно към мен. Една сутрин, след като се събудих, видях, че десният ми тестис е много подут. Преди това ме наболяваше, но не му обръщах внимание, по простата причина, че денят ми е плътно ангажиран с техническа работа. Но вече нямаше как да отлагам и отидох на лекар. Без много приказки и обяснения, урологът ме изпрати на изследвания. След като излязоха резултатите от тях, ми каза, че имам тумор на тестиса. За съжаление урологът беше категоричен, че положението е неспасяемо и единственият ми шанс е операцията. Аз реагирах на операцията много отрицателно, защото на един мъж да му отрежат тестиса, това означава почти да го убият.

- Урологът не ви ли предложи и друга възможност за лечение?
- Не, аз дори помолих лекаря да опитаме първо с лекарства, с хапчета, с инжекции, само и само да не ме режат веднага. Но той беше категорично за операция. Имах чувството, че цялата работа беше печалбарска от негова страна. Времето на лекарите никога не стига - нито да поговорят с теб, нито да ти обяснят нещата на човешки език.

- А с друг специалист след това не се ли консултирахте?
- След като той така директно ме изплаши, аз буквално избягах от кабинета. Сега ми е много по-лесно да говоря, но тогава огън ми гореше на главата -

болката беше нетърпима,

а освен това психически бях почти се сринал от тази диагноза. Прибрах се вкъщи и бях като парализиран - не знаех нито какво да правя, нито кой път да хващам. Тогава един мой съсед ми каза, че Митко Димитров от Ямбол е помогнал на много хора и ги е излекувал. Отидох при него и започнах лечение. Лекува ме около месец с билки и с метеорита. Сега вече съм добре - изчезна болката, подуването, нямам никакви оплаквания, а ме бяха отписали! Този човек си е поставил за цел да лекува хората и спечели доверието ми, защото не жали средства, нито време, нито усилия, за да помага. С друг специалист не съм се консултирал, защото, честно казано, съм вече възрастен човек, преминал съм през много неща и съм стигнал до един прост извод, че съвременната медицина може да диагностицира заболяванията, но не винаги може да ги излекува на 100%.

- След приключване на лечението при Митко Димитров ходихте ли да си правите изследвания?
- Не. Защо да ходя пак при лекари, след като се чувствам много добре? Нито уважение намирам от тяхна страна към пациента, никаква загриженост, нито човещина!

- Казвате, че през миналата година сте ходили на профилактичен преглед, тогава не установиха ли, че имате такъв сериозен здравословен проблем?
- Да, направих си профилактичните прегледи, имам личен лекар, но всичко уж ми беше наред. Затова и диагнозата ми дойде като гръм от ясно небе. Много тежко го преживях. Дори сега като говоря, все още ми се присвива стомахът, като си помисля, какво щеше да се случи с мен, ако бях се доверил на лекарите - щяха да ми отстранят тестиса, а може би и други органи, да ме подлагат на лъчетерапия, на химиотерапия... Ако ракът ме пощадеше, щях да съм половин човек след техните “терапии”. А сега, четири месеца след лечение с народни средства, съм здрав, ходя на работа и не се тревожа за нищо.

Но има и друго нещо, което искам да споделя с вас. Като гледам как докторите “доят” Здравната каса, грубо казано, а в същото време не си вършат работата, моята идея и предложение е и на народните лечители да им се отпускат пари от НЗОК - както личният лекар ни дава направление за определени специалисти, така да може да ни изпраща и при народен лечител. Тези хора трябва да бъдат подкрепяни, защото те наистина правят нещо и помагат на хората.



Източник:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите