Днес бил ден на щастието... моят мъж като чу това избухна в смях и попита : "А ден на нещастието дали има, що за глупости измислят?" И в крайна сметка аз трябваше да се съглася с него :)

Ако се замислим и погледнем в исторически аспект, ще видим че мисълта и стремежът да се завърти животът около т.нар. щастие въобще не е бил на преден план. Хората са подчинявали живота си на принципи, на идеали - думата си е много точна даже. Човешкият живот не е бил с тази стойност, с която ние гледаме днес на него. Смъртта много по-често е спохождала както млади, така и стари - болести, масови епидемии, войни...Женитбите не са били по любов, като ние днес сме свикнали, женели са се за подходящия човек според разбиранията на съответните семейства и въпреки това семействата са оцелявали много повече отколкото днес. Замислете се защо ли е било така и дали са били щастливи според нашето разбиране. Помня моята баба, тя беше родена през 1901 година, дядо ми е починал преди аз да се родя. Тя говореше за него с огромно уважение и обич,той е бил с 10 години по-голям от нея, защото е бил почти 10 години по фронтовете, не е успял да се ожени навреме. Губят едно дете, което е било на 16 години - туберкулоза, друго - глухонямо и накрая се появява майка ми, която баба ражда на 40 години. Баба ми почина на 87 години, не съм я чула да се оплаква от съдбата си, болката по изгубеното й дете си беше останала, но разказваше всичко като факти, без да се самосъжелява или обвинява някой. Защо разказвам това? Ами защото приказките са си приказки, но най-силно въздействие има житейския пример!

И аз като вас не винаги съм доволна нито от себе си, нито от живота, който водя и все си мисля, че може и по-добре да е. Обаче ясно си давам сметка, че когато се вглеждам в себе си това не ме прави по-щастлива, когато нямам време толкова да мисля за това как се чувствам и когато организирам живота си около и за другите - тогава определено се чувствам по-добре. Ако обаче усетя, че си искам признанието и благодарността, защото не винаги ги получавам, веднага си припомням 1Коринтяни-13 глава и каква е любовта "въпреки" :)))

Красчо, мисля, че ти трябва някаква промяна - нови хора и срещи, които да те заредят с нови мисли. Някаква нова среда. Аз преди две години ходих на курс по френски например и много добре ми подейства - само млади хора с чувство за хумор. Това е една идея. Ходих после на народни танци, но там беше по-скоро физическо разтоварване. Като почнеш да мислиш - все ще измислиш нещо в тази насока.