|
Та, вярно, че скоро не сме вдигали темата, но то не е задължително. Кой когато почувства, че има нужда от нея тогава ще я вдигне
Надето провокира у мен нуждата да споделя.
Наскоро минах един 4-дневен йога курс, който ми даде нов тласък и ми помогна пак да погледна на вътре към източника на мъдрост, любов и доброта в себе си. Много ключови фрази се залепиха за душата ми и много необичайни, но вдъхновяващи изживявания, нови приятели и т.н.
Там говорехме и за т.нар. "сева". Това е безкористно и от сърце, активно да помагаш на други, да бъдеш състрадателен, да даваш, без значение какво. Разбира се не откриваме топлата вода. То е заложено във всички религии и духовни учения. Но на курса ни даваха и "домашна работа". Една от тях беше да направим поне 5 добри дела до следващия ден. Струва ми се, че именно домашната работа отключи в мен нов навик - съзнателно и целенасочено да се вглеждам и да мисля с какво и на кого мога да помогна. Лично аз не забравям никога и урока за непоисканото добро, така че се стремя към правилна преценка, ако трябва питам първо.
Та, спорех се с Егото си дали да разкажа последната си хубава емоция от извършването на "сева". То ме убеждава, че е хубаво да споделям с вас и хубавите си емоции, още повече, че извършването на добрини може да е вдъхновяващо и за други. Споря с него и му обяснявам вече доста време, че показността е излишна и, че може да не успея така добре да предам същността на подобна емоция.
В крайна сметка, обаче, нашия клуб е по-различен и повечето от нас знаят много добре какво е да подадеш някому ръка и как няколко думи могат да подействат като балсам за изплашените от срещата с болестта хора.
Оправдах се хубавичко, с толкова много думи сякаш е кой знае какво
И ето най-накрая загубих спора с егото си (ех, голям шмекер и майстор на манипулациите е):
Просто купих малко зюмбюлчета на 8-ми март и отидох в Старческия дом. Още в антрето видях две бабета и им казах, подавайки им по едно цвете: "Честит празник!" Погледнаха ме учудено два чифта позамътени от годините очи. Можех да видя как постепенно осъзнаваха какво говоря (че просто съм решила днес да зарадвам някого), защото очите им постепенно се наливаха с чисти и топли сълзи, като мънички чашки. Едната от тях по-бързо включи и грабна лицето ми с двете си съсухрени малки ръце и ме нацелува където свари.
Портиерката говореше по телефона, но ме наблюдаваше и когато приключи заключи малката си стаичка и ме поведе нагоре. "Хубаво е, казва, да минем и на трите етажа да оставим по някое цвете. Ще ви заведа при жени, които си нямат никого". И така пообиколихме общите и лични стаи и коридори. Отначало всички ме поглеждаха с любопитство, питаха невярващо какъв е повода, как се казвам, после някои пълнеха щедро очи с радостни сълзи, други благодаряха многократно, прегръщаха ме. А аз през цялото време просто се усмихвах и им честитях празника. На връщане в асансьора портиерката ми каза, че питали дали съм си от града. Отговорих положително, нищо повече. Бяха любопитни, но нямаше нужда от повече думи. Просто го реших, направих го без да очаквам нищо повече от тях, единствено таях надежда поне да ги усмихна и така и стана.
Предната вечер казах на мъж ми какви намерения имам. И той каза "ти си луда, хаха". Отговорих му да си гледа работата, не му позволих да ме разколебае. На другия ден ме пита дали съм ходила. "Верно ли, евала! И кво?" Разказах му. В гласът му вече долавях дори възхита и нямаше и следа от скептичността и отхвърлянето на идеята като безумна
Ми това е. Не е някаква огромна работа, дребен жест. Но беше вълнуващо и прекрасно и за мен и за жените от дома.
|
Re: Как се чувствате? [re: Ekna]
Re: Как се чувствате?