|
Пак съм аз, никой не пише в тази хубава тема!
Да ви споделя за второто ми посещение при психоложката. Разказах й за проблема с баща ми, тя ме поразпита, накара ме да си представя, че той седи срещу мен и да му кажа всичко, което имам да му казвам. После ме накара „да се превъплатя” в него, какво ми казва той, аз казах – нищо! След това да си представя човек, на когото много държа какво би казал на мен и на него. Приложи ми и някакви упражнения с потупване на определени места и да си повтарям 3 пъти една реплика, каза ми да си ги правя, когато мога. Помислих си, че ще ме накара да му простя /нали така пише по книгите, че прошката е средство за изчистване на съзнанието/, ако го беше направила щях много да се ядосам, но тя сякаш прочете мислите ми и каза: Няма да те карам да му простиш – още не си готова!
След седмица майка ми претърпя инцидент, трябваше да постъпи спешно в болница /слава богу, отърва се леко/ и имах контакти с него – да й приготви дрехи, вещи, документи, той стоеше като истукан и не знаеше какво да прави, добре че беше в къщи сина ми, та му наредих на него, че аз тръгнах с линейката. Но най-странното е, че държанието му не ме издразни и ядоса, както друг път! Може и заради другото притеснение да е, а може да е резултат от психологическия сеанс! А упражненията, които ми препоръча психоложката не направих нито веднъж. Споделих със съпруга ми, той се смее, явно не ми повярва. Аз му казвам: не ми се подигравай, а той – не се подигравам, ходи си при психоложката и ще си ОК. Не знам какво мислите вие, но мисля, че това има полза, поне при мен!
Докато чаках да се освободи психоложката, дойде една жена, съпруга й опериран от рак на дебелото черво. Беше много уплашена и объркана, Нана беше заета с други хора и ме помоли да поговоря с нея, докато се освободи. Жената питаше за химиотерапията, за храненето, за син скорпион и гъби… Аз й казах каквото питаше, помислих си, че ако после Нана й каже друго, тази жена много ще се обърка, но в общи линии мненията ни съвпаднаха.
Имам чувството, че факта, че Нана афишира, че се лекува в чужбина, не се приема добре от хората, защото не всеки има тази възможност. То и лечението в чужбина не дава гаранция, но хората се дразнят от това. Никой не се замисля, че може да си е продала имуществото например, за да си го позволи. Иначе Фондацията е много добра идея и реализация.
След седмица отново посетих психоложката, разказах й за реакцията ми и признах, че въобще не изпълних нейните препоръки. Това, което най-много ми харесва у нея /може би всички психолози така постъпват или не?/ е, че не ме притиска, казва, щом не си правила тези упражнения, значи не е имало нужда, не е необходимо да правиш неща, които не искаш, не си длъжна и т.н., всичко с нагласата да се чувствам по-добре и да не се натоварвам излишно. Въобще, дава ми някаква свобода на избор, от което се чувствам много добре! В общи линии при последното посещение само си разговаряхме и час и половина отлетяха като миг! Ами възхитена съм от тази жена, много ми помага, може да се каже, че в нейно лице намерих още един добър приятел!
|
Re: За сеанса ми при психоложката [re: N O6O6]
Re: За сеанса ми при психоложката