Спонтанна ремисия на неизлечими болести или самолечение със силата на волята

Няма неизлечими болести! Животът опровергава и най-категоричните медицински диагнози. Необяснени от науката процеси могат да доведат до т.нар. спонтанна ремисия на болестта и до чудодейно оздравяване.


В редица страни се счита за етично болният от неизлечим рак да не се уведомява за състоянието му. Но дали това е правилно? Да оставим настрана въпроса за начина, по който обреченият би могъл да изживее последните си месеци, за проникновенията, до които би достигнал. Оказва се, че по великия вселенски проект реалностите в нашия живот са вместени в по-сложен градеж с неизвестни входове, коридори и етажи. Вече шест хилядолетия се трупат безброй доказателства, че в сложното си устройство човешкият организъм притежава скрити резерви, механизми и сили, които водят до невероятни обрати. Т.нар. Фактор Х трудно се вмества в рамките на официалната медицина, но фактите говорят за неизвестни механизми вътре в нас, предизвикващи истински чудеса. Може би понякога биологичните ни врати се отварят за притока на външни енергии?


А статистиката сочи, че "чудесата" стават по-често, когато болният знае за състоянието си...

От черните хроники редовно научаваме за неизлечимо болни, посегнали на живота си. Насажданият в съзнанието ни материализъм утвърди представата за едно плоскостно устройство на заобикалящата ни реалност, представа от времето, когато атомът се е считал за последната материална инстанция, оцеляла до времето, когато учените разнищват сложния свят на елементарните частици, различните нива на материята и мистериите на квантовата неопределеност.


Продължаваме да живеем със страхопочитание към постулатите на медицината,наивно вярвайки, че всичко е вече научно определено и уточнено. И забравяме, че винаги, до последния съзнателен миг надеждата съществува.


Спонтанната ремисия


През 1993 г. 82-годишният Робърт Мур от Дейтън Бийч, Флорида, умира при автомобилна катастрофа. Този банален на пръв поглед случай придобива особено значение, като се има предвид фактът, че според докторите г-н Мур е трябвало да умре 27 години преди фаталния инцидент.


Човек с приветлив характер, автотехник, през 1966 г. Мур влиза в Уестърн Пенсилвания Хоспитал, болница на град Питсбърг. Диагнозата на лекарите е единодушна и без никаква надежда. Пациентът бил засегнат от неизлечим рак на белия дроб. Метастазите били навсякъде, болестта била в напреднал стадий и каквото и да е лечение било безполезно. Мур бил определен като неоперируем. Очаквайки фатален изход след няколко седмици, лекарите го изпратили вкъщи.


След пет години Мур се върнал в болницата заради най-обикновена болка в рамото. Направили рентгенова снимка, поразените лекари не намерили и следа от злокачествения тумор! Раковата маса се била стопила напълно, а плевритните кухини на белите дробове - съвършено чисти.


Отново били изследвани образците от биопсията, направена на пациента пет години по-рано, но диагнозата не била погрешна. Новите изследвания потвърдили,че ракът е бил напълно неизлечим.

Мур надживял болестта си и повече не е имал контакти с лекари и болници. Остатъка от живота си прекарал спокойно до деня на трагичната катастрофа.


Медицината определя случая на Робърт Мур като спонтанна ремисия на болестта, но същността на феномена необичайно оздравяване не се променя от предпазливите и често безлични научни дефиниции. Медицинската литература рядко цитира подобни необикновени факти и официалната оценка е заедно необяснимо оздравяване на всеки десет хиляди болни от рак. Но защо наподобен феномен не се обръща достатъчно внимание? Вероятно защото въпросът е неудобен и противоречи на някои догми на официалната медицина. Първата сред тях например - че злокачественият тумор се разраства безкрайно. А според много изследователи задълбочаването на проучванията в областта на необяснимото оздравяване може да се окаже ключът към прогреса на медицината.


На това мнение са американците Карил Хиршберг и Марк Ян Бараш. Карил е калифорнийска биохимичка, каталогизирала хиляди случаи на спонтанна ремисия на тумори, Марк е лекар с диплома от Йейлския университет, самият излекувал се от рак. Бараш и Хиршберг събрали резултатите от своите проучвания в книгата"Необичайното оздравяване". Изследователите разделили случаите на необичайно оздравяване в шест категории: оздравяване при пълно отсъствие на лечение, при недостатъчно лечение, частична регресия на болестта или търпимост към нея за дълго време, продължително оцеляване за период доста по-дълъг от средностатистическия, оздравяване след алтернативно лечение (хомеопатия, акопунктура, пранотерапия и пр.) и "чудотворни" случаи и оздравяване след поклонения в свети места (т.нар. духовно лечение). Всяка от тези категории води до широка и противоречива казуистика. Фрапиращ е например случаят на оздравяване при липсата на каквото и да е лечение на Карол Кнудтсон от Медисън,Уисконсин.


През 1981 г. на 52-годишната Карол била поставена диагнозата тумор на гърлото. Прогресията на болестта била очевидна - от устната кухина ракът се разпрострял дотам, че на врата на Карол се появил непрекъснато уголемяващ се израстък. Диагнозата на лекарите била потвърдена в няколко медицински центрове. Примирила се с неизбежното, жената кротко зачакала вкъщи своя край, когато изведнъж установила, че подутината намалява. След няколко месеца нямало и следа от раковото образование, а днес Карол Кнудтсон се показва пред студентите по медицина като пример за спонтанно оздравяване от болест, даваща на засегнатиясредно няколко месеца живот.

Вярата и чудесата


Годината е 1858. Лурд е местност в подножието на Пиринеите в ЮгозападнаФранция. Малката Бернадет Субиру казва, че е видяла Дева Мария в една пещера. Госпожата в бяло й показала някакво място, където да копае, и послушното момиче изкарало на бял свят скрит извор. Лечебен. Оттогава всеки ден хиляди болни се отправят към най-прочутото в света светилище за чудодейно оздравяване. Днес до Пещерата на виденията е издигната внушителна сграда, а болни от рак, паралитиции недъгави се потапят в чудотворния извор с надеждата да оздравеят. И някои наистина оздравяват! Според експертите на всеки хиляда случая на оздравяване,официално признати от съответните медицински комисии, над тридесет могат да бъдат определени като чудодейни.


Но каква е съществената разлика между необичайното и чудодейното оздравяване? При спонтанната ремисия неизвестни сили в човешкия организъм надделяват над болестта, а при т. нар. намеса с божествен произход оздравяването е светкавично и радикално. Неизлечим рак, който изчезва за шест месеца, е меко казано фрапиращ и крайно рядък случай, но когато един паралитик изведнъж се изправя на крака и прохожда, това води до мисълта за свръхестествена лечебна намеса- за истинско чудо.


Днес теологичните предпоставки, използвани от Медицинската комисия на Лурдпри преценката дали едно оздравяване е чудодейно, са същите, установени през1734 г. от кардинал Ламбертини (бъдещият папа Бенедето ХІV). За да се твърди, че е станало чудо, има няколко изисквания:


болестта да е била много тежка, възстановяването да е пълно и добре документирано от научна гледна точка,пациентът да не е лекуван с никакво лекарство или терапия и оздравяването да е за не повече от седем дни.


През 1989 г. Ватикана официално призна за чудо случай на оздравяване, станал 13 години по-рано.


През 1976 г. сицилианската девойка Делиция Чироли постъпила в болница заради силни болки в коляното. След акуратни анализи лекарите констатирали костен тумор на дясната бедрена кост и препоръчали ампутация на крака. Семейството решително се противопоставило и момичето било отведено вкъщи. Метастазите били напреднали и лекарите очаквали бърз летален изход. Като последен краен опит майката завела Делиция на поклонение в Лурд. Къпали няколко дни девойката в чудодейната вода и я върнали у дома. И ето че по Коледа Делиция станала иизлязла от къщи. Била много слаба, тежала само 30 кг, но се движела сама и вече не изпитвала болки. Няколко седмици по-късно отокът на крака й изчезнал напълно и малката се върнала към нормалния си живот.


Ракът изчезнал, но оздравяването не станало мигновено и коляното на момичето се нуждаело от медицински корекции, затова комисията, натоварена да проучи случая, постановила чудото чак след 13 години дискусии.


Факторът Х


И така, хиляди случаи на необичайно оздравяване са добре документирани, но още никой не е в състояние да разбере механизма на този феномен. Наричат мистериозния лечител Фактора Х, неговото търсене се превърна в истинска мисия за медиците и специалистите, посветили се на тази област.


Факторът Х е ключът. Оздравяването става, защото вътре в нас нещо се отключва. Но какво? И защо това се случва само на малцина късметлии?


Хипотезите за механизмите на необяснимите оздравявания могат да се групират в няколко направления:


За енергията, която лекува. Древните египтяни са я наричали"Ка", китайците - "Чи", индуистите - "Прана". Това е жизнената сила, която съзнателно или несъзнателно може да бъде насочена към оздравяването на тялото. На практика тялото само се лекува, а жизнената енергия засилва нашата имунна защита, активизирайки някои гени, способни да разрушат раковите клетки.


За действието на съзнанието. Силното желание да оздравееш, съчетано със способността да изработваш позитивни ментални представи, стимулиращи оздравяването.

Не трябва да се подценява ролята на терапиите и лекарствата. Химиотерапията преди всичко, но също и новите експериментални терапии като например базираните на интерферон и ендорфин.


Много специалисти смятат за важен и т.нар. е мотивен фактор - решаваща за оздравяването е средата, в която болният живее, и любовта на близките му.


Дискутира се и ролята на вярата и молитвите. Освен че притъпява страданието във физически план, молитвата носи утешение. Чудодейното оздравяване би могло да се "отключи" и от интензивната емоция на болния при посещение на свято място като Лурд или Междугорие.

По всяка вероятност оздравяванията при неизлечими болести са следствие от комбинации на различни механизми и е много трудно да се определи кой от тях именно е Факторът Х. Някъде чака отговорът! За да го открием обаче,медицинското търсене трябва по-упорито да се насочи към тази все още недостатъчно изследвана област.


Евгени АЛЕКСИЕВ, Красимир ГЕОРГИЕВ


През последните години редица авторитетни медици сериозно разглеждат въпроса за чудодейното оздравяване.


Роджер Пилон, президент на Международното медицинско бюро в Лурд:


- Нека засега определим някои факти като необяснимо оздравяване, а един ден научният прогрес ще ни предостави обяснение. Във всеки случай разбираемата ми предпазливост на медик се стопява пред фрапиращите случаи...


Р. Кортезини, професор по хирургична патология,президент на Ватиканската медицинска консултативна комисия: - Предпочитам термина необяснимо вместо чудодейно оздравяване, въпреки че често съм объркан пред необясними случаи и факти, поставящи под съмнение цяла серия научни принципи...


Дж. Болеа, професор по психиатрия в Римския университет: - Всеки болен има в себе си своего рода скрит лечител,който в определен момент може да излезе наяве. Понякога тази сила се стимулира чрез медицинската намеса, а понякога стимулът произтича от на пръв поглед травматично събитие, което обаче има терапевтичен ефект...


www.fliorir.com › Ергосфера › Парапсихология

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите