|
Наденка я се стегни, че ще те сритам....Сега идва пролетната умора и нещо си се стегнала в нервите.Я се отпусни по течението и каквото,това.Върши си ежедневната работа без да мислиш за болеста.Спрямо болестта ще действаш механично без да влагаш мисли и емоции.А сдпряма близките не обръщай внимание на всичко и на всички.Човек трябва да е малко егоист за да запази своето психично равновесие. Имаш ли мъж и деца и родители? Имаш - знаеш ли това което имаш,че е най-ценното богатство на земята.Те са около теб нали? Какво повече искаш? Само си помисли,ако нямаше мъж и си вдовица, няма ти ги и децата - далече в чужди земи. Нямаш мама итати -починали са.Нямаш роднини - далече са или са в чужбина или са починали.Живееш сама и на всичкото отгоре гледаш сама две тинейджърчета от малки. И на всичкото отгоре си болна и в болницата няма кой да дойде да те види,освен една,две приятелки. В къщи си сама и нещо да те заболи няма кой да ти помогне.Комшиите са за кратко, не можеш да разчиташ на тях. ха кажи ми кое житейско положение е по-лошо твоето или на тази жена,която описвам и знаеш,че това съм АЗ. Но нито за миг от толкова години не съм помислила да се оплача от положението си или да помисля за психолог или да пия лекарства за нерви и психика и тем подобни. Всеки си носи кръста и колкото се ядосваш защо така ти се е случило още повече привличаш лошогията.Примири се в това ,смири се и изпълнявай семейните си и лечителски задължения и за нищо друго не мисли. Когато приемеш от сърце дадено хубаво или лощо нещо в живота си тогава то минава без проблемно и леко.А майка ти естествено,че ще те гледа съчуствено то и от грип с температура да си болна пак ще те гледа по-този начин.Защо се ядосваш на това.И ти си майка как ще го гледаш сина ти ако се разболее а??Затова и да те боли занеш не трябва да даваш повод да те гледат така а да си винаги в позитивна позиция,весела и отзивчива.ти си прекрасен човек,но си изпаднала в черна дупка.А такива дупки има много в живота ни не само заради болестта.Болестта ни е житейски урок, как ще се справим, защото ако се справиш добре,ще те напусне ако ли не---край. Всичко е психика бе момиче. Хайде горе главата и на Софийската среща да се видим и да се прегърнем.Божеее, как искам да са около мен мама,тати,мъж,деца...мечта непостижима.
Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!
|
Re: Отдавна не бях плакала [re: N O6O6]
Re: Отдавна не бях плакала