В помощ на духовното усъвършенстване - Подчертавайте славата


Бог каза:

Какво облекчение е да се види, че носите отговорност за собствения си живот. Повече не можете да посочите някаква причина, която не се отнася до вас. Колко е чудесен денят, когато започвате да разглеждате разума си като великолепен инструмент. Същият този разум, който може да ви въвлече в хаос, може да създаде за вас и спокойствие. Точно така е в действителност.
Във всеки момент от време, сте на кръстопът. Имате избор, какво да сътворите. Война или мир. Радост или неудоволствие. Злоба или любов. Жалби или благословение.
Вие разбирате, че това не е еднократно действие. Това има отношение към раздразнителността ви или към добродушието ви. Не е достатъчно да решите, че живота ви ще бъде запълнен само с радост. Така, както мислите, трябва да се промени. Възможно е да сте се жалвали. Жалбите са от вашето поведение. Свикнали сте винаги да има, от какво да се оплачете. Навярно, жалбите ви дават някакво умиротворение, иначе, защо ще продължите да се оплаквате?
Защо да си напомняте за всичко, от което се оплаквате. С всяка една жалба, поощрявате още повече своето недоволство. Един вид, това е противоположност на изпълнените желания. Какво би станало, вместо да желаете да бъдете най-справедливия, желаете да бъдете най-голямата жертва. Възможно е да твърдите: „Погледни на проблемите ми. Имам съществена причина за да страдам“. Точно по този начин привличате към себе си страданията си.
Все едно, влизате заедно с всички крави в обора, само че във вашият случай обора ви се казва «Жалби».
Настанало е времето да носите отговорност за себе си, понеже жалбите оказват влияние не само на вас, но и на домът ви, на вашия град, район и на целия ваш свят.
Жалбата поражда жалба. Жалбата е заразна. Промяната на възгледа също е заразна.
Възможно е, да сте чувствали, че живота има претенции към вас, докато в същото време, вие сте с претенции към живота.
Ако истински искате да направите света и живота си по-добър, променете мирогледа си.
Ако се чувствате недостатъчно любими, възможно е, самите вие да не обичате достатъчно. Това работи на принципа – каквото посееш, това ще пожънеш. В много по-малка степен «сея» се отнася до миналите ви действия. В голяма степен се отнася за вашите мисли и думи, точно сега. Сега сеете. Сейте семената, които искате. Премахнете жалбите от устата си и от сърцето си. Престанете да ги събирате.
Днес сте постигнали благословение. Безусловно, повече от едно. Какви са тези благословии, които са дошли днес при вас? Беше ли синьо небето днес? Светеше ли жълтото слънце? Има ли ви? Можете ли да ходите? Чухте ли детски смях днес?
Бъдете бдителни към благословиите и ще ги преумножите.
Прекратете и се въздържайте от доказателства, колко сте принизени. Премахнете този товар от раменете си, преставайки да се оплаквате и започвайки да приветствате всичкото добро, което се появява на пътят ви.
За да растат благословиите, трябва да им се оказва нужното внимание. Възможно е, пренебрегвате благословиите, защото сте насочили вниманието си към жалбите. Чули ли сте пеенето на птиците тази сутрин?
Просто не обръщайте внимание на жалбите. Не отглеждайте жалби в градината си. Садете само това, което искате. Садете добродушие. Садете признателност. Станете приятел с живота си. Приветствайте всичките тези благословии, които са в Потока. Започнете този процес. Отговорни сте пред живота си. Вие го подбуждате. Вие го потискате или му давате условия за израстване.
Ако домът ви е в безпорядък, почистете го. Подредете всичко. Не бива да седите и да се оплаквате.
Трябва да възвеличавате славата.

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!