Я да помрънкам малко, че тука нещо сте се отнесли и няма никаква активност.
Дългогодишната химиотерапия ми се отрази негативно върху зъбния статус. Зъбите ми станаха трошливи, рушат се и непрекъснато все нещо правя по тях. Освен това има проблем с ваденето. Преди 2 години стоматолога ми се изтормози с ваденето на един зъб, за час и половина, оказа се, че причината е хиперциментоза, т.е. корена се е "циментирал с костта" и няма отлепване. Дълго време след това, когато влезех в кабинета той казваше: "Наде, само не ми казвай, че ще вадиме зъб! " Мислех, че това е заради бифосфонатите, действайки за заздравяване на костите, че са подействали за този проблем, но той смята, че това няма отношение. През лятото отново се наложи вадене. Аз казвам: "Е, то онова е било единичен случай, гледаме позитивно". Наистина зъба се извади значително по-лесно. След около 3 месеца усещам, че нещо не ми е наред с мястото на извадения зъб, но имах други проблеми и не обърнах внимание. След още 2 месеца отивам и му казвам: : "Имам някаква вкаменелост на мястото на извадения зъб." Поглежда той и казва, че мястото въобще не е зараснало и това е самата кост, венеца би трябвало да я покрие, но при мен не се е случило. По принцип е трябвало да получа болки и да потърся зъболекар, но лекувайки си белия дроб с антибиотици и противовъзпалителни препарати, съм спомогнала проблема да се потуши временно, но не и да се реши. Направи ми кюртаж, т.е. изчистване на всички тъкани, до положение, сякаш току що сме извадили зъба. Тука вече мнението му беше, че лекарствата пречат на заздравителния процес. Ако не може да се свие венеца върху костта и да я покрие, трябва да отида на хирург да се зашие. Сега като че ли се свива, но доста бавно, да се надяваме, че няма да има нужда. Питах го дали жабурене с някакви отвари не би помогнало /не че много ще ги правя де/, той каза, че организма трябва сам да се справи - колкото и да е изтормозен, разчитам на него!
Та така, в общи линии ще стана експерт и в денталната медицина
|