Това сигурно не е нещо ново, защото е от две и пета, но ясно показва какво значи да притиснеш раковите клетки в безизходица. Според мене и биз газ ще стане, но просто вижте какво значи хъс за живот, воля и да не кажа злоба, но абсолютна безпрекословна решимост, че просто няма да бъде даден шанс на рака.
Подобни методи са например отиване сам в горите за един месец само на листа и плодове и екстремно оцеляване.
Абщото според мене при всички такива екстремни методи е ОГРОМНАТА "празнина", която човек съзнателно създава в себе си чрез глад или екстремно оцеляване и, защото природата пранини не търпи, затова започва да пълни там с това, което постоянно се изнася, тоест с енергия, с информация.
Гледах едно руско научнопопулярно филмче за един професор физиотерапефт, да не беше и академик даже, който пада като малък в цирка от единадесет метра и успява да проходи. Сега вместо да работи в цирка където за малко се е върнал успешно, лекува подобни случаи и то пак с подобна техника, но постепено увеличава натоварването.
Филмът съм го качил някъде при рак на кръвта, но не мога да го намеря.
Освен такъв екстремен глад психическата нагласа е на едно "игриво" състояние, което като, че ли забавлява гладуващия, защото той решава колко храна да яде, а рака е в ролята на догонващ и съобразяващ се с решението на гладуващия или екстремно натоварващия се. Такава игра даже е забавна, защото от жертва и преследван от рака човек става преследвач, а това вече си е забавно.
Във филма се казваше и, че при рак на кръвта има наистина много малко здрави кръвотворни клетки в костния мозък, които да произвеждат читава продукция. Не стига това, ами и при възрастните повечето от червения костен мозък вече става жълт, защото се замества от мастна тъкан.
Руснаците с учудване открили, че при редовни всекидневни, постоянно увеличаващи натоварването тренировки, човек започва да превръща жълтия костен мозък обратно в червен, защото има нужда от повече кръвотворни клетки. И то вече не болен, а здрав червен. Това е
|