|
Защо ми се струва, че нещо се повтаряме и като дойде някой нов с прясно диагностициран труднолечим рак и почваме със съвети за билки, а накрая като получи оток го пращаме на хирург и казваме на роднините му да бъдат много силни, а накрая ако имат сили пишат в ИЗПОВЕДАЛНЯ.
Казвам го това не за да им отнема и последната надежда, а за да ви кажа, че нищо се повтаряме, а не би трябвало ако резултатите не са добри. Ако изходът е добър тогава да, но при нас не е много добър с този вид рак.
Аз току що излизам от лекция на един много интелигентен патофизиолог с разностранни интереси. Това, което ни каза е, че онкогените са архаични структури, които влияят на цели групи други гени и са блокирани от хистоновите белтъци в ДНК.
При някаква причина, коато може да е от различно естество, те се откачат от тази блокировка и дават много древна команда и клетката става ракова. Раковата клетка конкурира здравите за глюкоза и нуклеинови киселини и то много успешно, а и освен това отделя много отпадъчни токсини и отново уврежда останалите здрави клетки.
Вие всичките тука пишете в Гугъл ключови думи и пейдтвате линковете, а не загрявате, че убиването на раковата клетка е тъпа тактика, защото винаги остават някои живи, а и се създават нови, даже от същия вид рак.
Единствената печаливша тактика е да се блокират тези онкогени, а това не става с билки или химиотерапия, а с "образоване" на ДНК на клетките.
Знам, че и този роднина на болен няма пари за машина за концентрация на ефира, който носи информацията във Вселената. Знам, че и този път ще заложи на "сигурното", тоест на алое и на сок от черен бъз.
Но ви казвам, че с химиотерапия може да се ограничи разтежа, даже да се свие тумора, но при рака на панкреаса има много кръвоносни магистрали около него и е трудно да се свие дотолкова, че да се оперира.
Обикновено така се удължава живота като се правят курсове на химиотерапия с покачваща се степен на токсичност.
Виждал съм пациент с тумор около панкреаса в страхотно общо състояние, който е правил множество курсове, но тумора си е там, макар и да се е забавил като разтеж.
Химиотерапията няма и да спести някои евентуални храносмилателни и ендокринни проблеми.
Не знам дали това е инсулином, но на които и клетки да е има много голяма вероятност да е генетично улеснено и последващата диета да е претоварила клетките, които произвеждат инсулин или съседните клетки.
Ако е диабетик от много време е ясно.
А може и да е от какво ли не. Затова професори казват, че в рака няма логика, защото е резултат на какво ли не пък.
|
Re: рак на панкреаса [re: TNBC]
