|
Как правилно да прилагаме билките – основни фитоформи
Билките или както често ги наричат "лекарства от Природата" хилядолетия наред са основните достъпни лекове за заболяванията, на чиято база е стъпила и конвенционалната медицина, която се е научила как да използва вече извлечени и пречистени активни вещества от растенията. Силата на билките е безспорна, а достъпността им ги превръща в природно и ефективно средство за лечение и поддържане на добър тонус и здраве. С основните фитоформи ще ни запознае един от водещите фитотерапевти у нас - д-р Димитър Пашкулев
Само преди четвърт век растителната медицина беше твърде периферно звено в познанията и практиките на болшинството здравни специалисти. Огромното количество научно потвърдени факти обаче постепенно си казва думата и днес ние се радваме на един ренесанс на фитолечението, като едно от най-старите и опитно потвърдени методи. Освен това, имаме възможност да детайлизираме много фактори, които оказват въздействие върху резултатността на билковото въздействие.
В днешно време лечебните растения не се разглеждат компактно, както това са правили древните медици. Някои от тях се приемат за храни, други – като хранителни добавки, трети – като суровини за фармацевтичната промишленост, четвърти – като използващи се главно в козметиката и т.н. Във всички случаи, действието им зависи не само от тяхното качество, усвоимост и дозировка, но и от времето, когато се приемат, от съчетаването им с други средства и разбира се – от индивидуалните особености на съответния организъм. Т.е. фитотерапията е обширна наука, но тук ще се спра на важните особености на формите, под които се изготвят и ползват растителните средства.
Прясно сурово състояние
Някои биологичноактивни съставки позволяват достигането на най-висока бионаличност, именно когато съответните растения ( зеленчуци и билкови подправки ) се употребяват директно в салатата, или например в състава на хранително-възстановителни шейкове; някои се прилагат и за външно налагане върху рани, обриви, ставни и други болежки. Това направление е доста перспективно, но на този етап изисква повече лична инициатива, защото наличността на много от пресните билковите видове е пространствено отдалечена от потребителите. Освен това, ако се касае за много твърди корени, кори и други растителни части, те са трудно усвоими за директен прием, освен може би като разредени сокове и студени настойки.
Замразено състояние
Много добър метод за консервиране, който обаче е относително скъп за масово прилагане. Трябва да се знае, че докато методът принципно запазва много от ценните съставки, то скоро след размразяването протичат интензивни процеси на деградация на полезните съставки, което налага то да става поетапно, само по отношение на непосредствено използваните количества.
Изсушено състояние
Дехидратирането, ако е правилно извършено ( на сянка, в топло и проветриво помещение или в сушилня ), запазва голяма част от действащите съставки, но едновременно с това затруднява усвояването им, макар и в много различна степен за различните растения и части от тях. Ако например се приемат билкови подправки от нежни листа и цветове, съставките им се абсорбират сравнително добре, като течностите, киселите храни и мазнините допълнително повишават усвояването на много от компонентите. Обаче грубите корени и кори принципно се усвояват лошо и е по-добре да се използват като отвари или качествени течни или сухи екстракти.
Студен воден извлек
Наситнените пресни или изсушени суровини могат да се накиснат в хладка или топла вода за 24 часа – полученият извлек е богат на минерали и водноразтворими витамини и относително по-беден на други полезни съставки. Този метод е добро допълнение към зимните чаеве, при които може например шипките да се счукват и накисват отначало без термична обработка, а после от остатъците им да се прави отвара.
Запарка
При нея подготвените суровини само се заливат с вряща вода и съдът се захлупва за половин час или повече. Витамин С и някои други чувствителни биоактивни съставки въпреки тази щадяща обработка започват да се рушат, но много други компоненти се запазват; високата температура позволява извличане на още минерали, белтъчни съставки, въглехидрати и други, в сравнение със студената настойка. Методът се препоръчва особено за нежните цветове и листа ( но и за ароматните корени и семена, като валерианата и резенето ), както и за предварително стритите на прах билки, при които дългото варене е нерационално.
Отвара (варене на билки)
Варенето при нея може да варира от 2-3 до 20-30 минути, в зависимост от твърдостта и едрината на билката, която се използва. При този метод се извличат още повече термоустойчиви съставки, макар и да се разрушават неустойчивите. Затова се препоръчва при повечето корени и кори, при които се налага твърдата целулоза да омекне, за да се получи пълноценен воден извлек. Билковите отвари могат да са много полезни при изтощени болни със слаба усвояемост на храните, в които случаи е особено препоръчително да се съчетават или редуват с отвари от зеленчуци ( постни бульони ). Външно и запарките, и отварите се прилагат за бани, промивки, гаргари, компреси и инхалации.
Тинктура (извлек)
Обикновено се правят спиртно-водни извлеци. Могат да се използват пресни или изсушени суровини, които се заливат добре, за да няма досег на суровината с въздуха; киснат поне 1 седмица на топло и се прецеждат. Достатъчно за съхранението е да се използва около 25 градусов разтвор ( най-добре от чист етилов алкохол и дестилирана вода, тъй като някои ракии могат да имат примеси от опасния метилов алкохол ). Тогава обаче се извличат главно водноразтворимите съставки. Ако желаем да екстрахираме и повече етерични масла, восъци и маслено разтворими антиоксиданти, следва да използваме по-голяма спиртна концентрация – 40-60 градуса. Твърде високите градуси от своя страна водят до значителен спад при екстрахирането на водноразтворимите вещества. Тинктурите са традиционно ефективна и бързо усвояема форма; количеството на приетия с тях алкохол ( на капки или чаени лъжички ) е минимална, доста под това в смятаната за полезна 1 чаша вино. Ако обаче имаме предвид повишената чувствителност на някои хора, както и нуждата на някои малки деца, бременни и кърмещи жени да ползват фитопродукти, в тези случаи е по-добре да се ориентираме към други форми. В някои страни има тинктурни форми с растителен глицерин, вместо с алкохол, които покриват и тези категории.
Киселинна настойка
Слабо използвани екстрагенти са оцетът и други органични киселини. При тях основно се увеличава разтворимостта на някои минерали, а външно е полезно прилагането им като компреси на различни места, както и за втриване в корените на косата ( кожата има киселинна бариера, която в случая се поддържа ).
Маслена настойка
Тук се дава акцент на етеричномасленото съдържание в билките, което най-добре се поема от маслата, в които се накисва ( по някои рецепти се пържи в тях, но съвременна тенденция е това да се избягва, поради разрушаване на ред полезни компоненти и образуване на вредни такива ). Екстрахиращите масла следва да са много качествени, а готовите настойки ( за вътрешна и външна омекчаваща, антивъзпалителна, противоязвена и друга употреба ) да се съхраняват на тъмно и хладно.
Концентрирани екстракти
Макар че те са били приготвяни много векове назад, истинската им „мода” избуя едва през последните 20-30 години. Нужно е да се признае, че при добро съблюдаване на стандартите за производство, концентрираните екстракти могат да са далеч по-активни, отколкото изброените по-горе извлеци. Това дава възможност малко количество от тях в удобна ( обикновено капсулна или таблетна форма ) да бъде прилагано, по-точно дозирано ( ако екстрактите са стандартизирани спрямо основните си активни компоненти ), съчетавано с други средства и т.н. Ако се касае за екстракти на маслено разтворими вещества, те могат да се използват за влагане в кремове и масажни масла. Същото важи и за етеричните масла, които в широкия смисъл на думата са пак концентрирани екстракти, макар и обикновено получавани чрез парна дестилация. Както те, така и същинските маслени екстракти ( т.нар. конкрети ) и водноразтворимите сухи екстракти следва да се дозират компетентно; вследствие на високото си съдържание на различни фитохимикали, те могат и да бъдат предозирани, така че да проявят странични ефекти. Освен това, повечето от тези форми се получават единствено чрез специални апаратури и който е самоинициативен относно прилагането на билките, следва да се задоволи с възможностите на предходните варианти.
След като знаем основните предимства и недостатъци на споменатите форми, ние можем по-адекватно да се ориентираме в пъстрия напоследък пазар на билкови проудкти, както и в някои случаи за това, какви начини за употреба на собствено набраните билки да предпочитаме.
Д-р Димитър Пашкулев е специалист по цялостна природна медицина и едно от наложените имена във фитолечението у нас. Автор на десетки фитопрепарати, публикувал над 20 книги по диетология, фитотерапия и комплексно природолечение. Можете да запишете час за консултация на тел. 0888 214483 или 02/871 50 47, както и на сайта www.dpashkulev.info
От Вивата.бг
Живота е рисуване без гума за триене.
|
д-р Димитър Пашкулев [re: Kaлoянa]
д-р Димитър Пашкулев