На 42 години съм. имам дете момиче на 10 г . Разведена съм и не възнемерявам да се обвържа с някой толкова сериозно, че да родя и друго дете. Взела съм решение да си остана с едно дете и затова за мен е важно да съм жива и здрава да се грижа за нея, че много ми е нежна и с много крехка душица.
Изненадана съм ,че докторите ни считат за абсолютно здрави слес пет годишна терапия и въпреки желанието ни да приемаме или да направим нещо превантивно чрез дадени медикаменти те те поглеждат скептично. само ми предлагат някои от тях наистина най-травмиращия изход-кастрацията. е аз ако евентуално се реша ще я направя лапароскопски, но защо не изписват нещо като добавки или медикаменти, за да не се стига до там?