Видях Ванга в лятото на 1994 година - по-малко от година преди да умре.

Бяха минали около 6-7 месеца от операцията ми и от докосването на Бога.

Пред дома й имаше огромни тълпи. Хора, покачени по оградата. Малки дечица ядящи сандвичи в калта и жегата - беше август и беще много много горещо - като в уестърн - само прахоляк и жега, едно огромно жежко слънце.



Термометъра показваше повече от 35 вечерта, когато се върнахме в хотела - не смея да гадая колко е било под обедното слънце.


Тя приемаше хора публично. Никаква затворена стая - не, навън на двора, на една маса, видна от всички 4 страни. Хората завъртаха опашката по няколко пъти около оградата на дома й. Влизаха с помощта на разпределител и списъци. Списъка съдържаше хора чакащи по няколко месеца.


Аз прескочих оградата - на 23 и след подобна операция. Хората ме пуснаха. разпределителя също ме попита учтиво и ме пусна като разбра защо идвам.


Ванга ме прие и седнах на масата. Не знаех, че иска да й носят захарче. Доректно я пипнах за ръката - беше импулс, бях нервна и изплашена. Бях прекарала часове в път, друсане във влак, автобус и после хотела, тичане, да стигнеме. Нямах идея за организацията. нямах идея защото отидох в паника. Да не изброявам лични причини. Така се случи.



Аз бях мислила какъв въпрос да задам. Чела бях за Пития и какво означава да зададеш въпрос на гадателка. Бях си формулирала въпроса така, че да се отговори само с да или не.


Тя отговори с да.



три години по-късно се сбъдна. Но мисля, че тя видя много повече.


Когато я докоснах, тя видя много повече. Тя се сгърчи, притрепери и щеше да падне. Прикрепиха я. аз избърборих съжаления. Не знаех, че не трябва да я докосвам директно по ръката. Но също според мене тя видя могъществото на бога, който бях изпитала аз съвсем скоро.



Тя нямаше сили за нищо повече. Тя буквално се свлече на земята след мене. прикрепиха я, а аз гузно се изнизах. нямах идея какво съм й причинила. Никой не ме преследваше. оставиха ме да си отида. Няма ме в списъците - аз влязох там без списък.



Тя негласно ми показа, че има още много неща, които е видяла. Но аз не бях искала тоя отговор и тя замълча. Тя коректно отговори само на въпроса, който зададох.





Тя каза само една дума.

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.