|
Ами аз го написах в темата за визитки номер 2 - така излиза на първата страница закована.
а
За да поясня (усетих се по-късно, че може би наистина се получи разпокъсано) че минаха доста години оттогава и аз не винаги съм била кхм, внимателна към режима си на живот.
Но общо взето спазвам общите правила за добро здраве - пипийвала съм умерено, но НИКОГА не се запивам и напивам - примерно по чашка-две го смятам за нормално. В ко0мпания и повечко се е случвало - но не всеки ден. Концентрати не пия. Избягвам химии в храната - но не съм фанатичка - но все пак предпочитам да избягвам, ако това е възможно. Тоест правилото е да избягвам. Изключенията - всички ги имаме - случва се.
Когато мога - наблягам на органик храна. Но също не съм фанатик. Ако няма органик, ям всичко като другите. Няма как да стоя гладна. Все пак определено се опитвам да избягвам издънки от тоя характер.
Нещо друго, което също тенденциозно правя. Опитвам се да създам навици в къщи за редовно хранене и с домашни навици като определени часове и дни, определени храни, сервирани с вкус и любов. Храната ТРЯБВА да носи удоволствие и да е разнообразна. Задължително сервирам салати с каквито зеленчуци имам. рядко сервирам десерти - обикновено по празници. избягваме в къщи бяла захар. Ако няма как да избегна захар, слагам кафява ама дозата намалена драстично, или замествам с мед (разбирам, че е разхищение - но в къщи в това отношение сме маняци).
Замествам със стевия, или просто плодови заместители от сорта на сварени плодове в мед (на много слаб огън или водна баня бавно разтапяш внимателно меда да стане течен и потапяш плодовете вътре и ги използваш за плънка, или просто подслаждаш с тая смес, ами на фантазия я карам). Понякога добавям канела вътре, синамон? мисля, че това беше синамон - синамона има специални качества за диабетици и за регулиране на кръвната захар.
Използвам подправките като лекарство. Направих си труда да проуча коя подправка какво лекува и ка кда се използва. Държа една папка с разпечатани материали и се допитвам когато забравя нещо или се колебая. Примерно лимона за това и онова. Босилека за това и онова. Магданоза за това и онва. Тоя чай така. Оня така. И така списък с продукти и подправки и даже си събирам тематично рецепти да са ми подръка. Внимавам да използвам при готвенето пълнозърнести брашна - за да се увеличи ползата от зърнената обвивка и да се поемат максимални количества фибри. Ами требе да си леко мръднала и много детайлна но да кажеме, че с мерак става. Също така миналата година една аверка в хамериканския клуп ме светна за ползите от турмерина и че е антиракова подправка. Ами тека - дерзае се, копае се.
Общоизвестните неща и аз ги правя - точно както виждам, че тука си обменяте полезни съвети. Намирам повечето от съветите за много полезни и аз следвам такива правила - и не защото вярвам, че съм болна - а защото според мене всеки нормален човек трябва да има разумно поведение към здравето си и защото е много по-добре да се поддържаш преантивно здрав, вместо да ревеш че си болен и панически да гълташ хапове в късен стадий.
Тоест нищо ново под слънцето - просто е нужна воля, систематичност и характер да бъдеш коректен и педантичен.
Също така искам да отбележа, че докато живеех в България, здравето ми винаги беше в нещо по-зле. Все нещо куцаше, все нещо не беше както трябва. Отдавам го на факта, че нямах духовна компания и трябваше сама да отстоявам вярата и убежденията си. Хората в България са неверници и циници - по мое мнение. Старата школа и старото поколение на вярващи от душата си хора вече ги няма, измряха някъде към 70-те изчезнаха почти изцяло. Помня как бабите ми с дълбока вяра палеха свещичка в църквата и ходеха редовно с питка или погача, с цвете, с китка от градината, познаваха си съседите, абе знаете за каква атмосфера говоря. Това изчезна и беше подменено от неверие, цинизъм, продажност, липса на ценности, малодушие, също знаете за какво говоря. тази фалшива и гнусна атмосфера много влияе - може би на пръв поглед не се усеща, но си стои там някъде и улавя слабите духом и те се покваряват също и се предават на лоши навици и неверие. Това се отразява изключително много на здравето ви - ИСКРЕНО ВИ УВЕРЯВАМ - и затова пуснах темата - цинизма, липсата на вяра, омраза, завист - това убива и разболява. Тази невидима агресия и автоагресия на хората около нас влияе и покварява дори и съвсем невинни човешки същества като децата - буквално се носи около носителя си и отравя невинни жертви наоколо също както цигарения дим.
Затова и пуснах темата. Защото хората не съзнават колко много са уязвими от такива неща и не разбират колко дълбоко биват травмирани и разболявани от гореописаните негативности.
За да обясня защо го вярвам - ами първата ми диагноза и операцията ми се случиха няма и година след операцията на майка ми. Цяла година ходихме по нея за да оздравее и да й помогнем да се вдигне. Включително химиотераиите й. Между другото си взимах изпитите и между другото същестувах - нямаше време за друго. И в някакъв момент явно и аз съм се поддала. Да, тежко и мъчно е да гледаш любимо същество как страда. Чистих леглото й, хранех я, давах и лекарства, водех я по лекари, чаках по болнични коридори - знаете как е. С все почистването и тоалета й...нищо не ми беше спестено, а бях само на 22.
И втората ми диагноза беше дадена когато имах много труден момент с екса ми относно детето и други разправии. направих грешката да се поддам на самосъжаления, да се ядосвам, да се тормозя, да не спя, жива автоагресия - и ми се отрази. Взех си поуката - едва ли пак ше повторя тази грешка. После попаднах на приятелите ми тука в УК и разбрах как мога да се пазя от тези автоагресии - зпочнах да чета, да уча, да се образовам систематично за тези неща. Най-голямата ми помощ, любов и грижа е помежду мене и съпруга ми. Това ме вдигна най-много от всичко - споделената ни любов.
Много е важно да имате хармонични и любящи семейни отнощения. Разбирам, че това е трудно. Но не е невъзможно. И аз някога не вярвах и си мислех ах, ако можеше ....да, може и наистина се случва.
Ето така се опитвам да нарисувам картината - да мина през храна, напитки, вкусове, хранителни навици, семеен живот, житейски моменти, и каквото още се сетя.
Да не забравя - доказано е, че е анти-раково средство да се храните в ограничени количества. Не да стоите гладни, но ставайте полугладни от масата и се ограничавайте откъм количества. Никога не се ограничавайте откъм качество на храната - но определено бройте количествата.
После минимизирайте по всички възможни начини радиация, вредни промишлени изпарения, химии в храната ,въздуха, водата - пийте задължително проверена и чиста или пречистена вода. Внимавайте с минералните води - понякога те съдържат доста силна естествена радиация. Не всички, но някои. И прочие.
Всичко което касае детоксификация - взимайте го - пълна детоксификация на организма ви. против радиация - вие не знаете дали не сте натровени с радиация и най-вероятно от Чернобил, но е възможно и от други източници. Както и всякакви химични отрови и полюции - няма ка кда знаете какво тсе поглъщали дълги години. Аз се обърнах към хомеопат за което - и вече 4 години упорствам да се де-токсифицирам редовно. Какво излезна от мене - слаба ви е фантазията! чернилки....отрови....гнус! отвратително! а най-вероятно го носите и без да подозирате дори....
Също така се грижете за емоционалния си живот. Не се поддавайте на отрицателни и агресивни чувства. наблягайте на любовни, мили, сладки, на красота, музика, грижа, споделеност. Опитайте се да оправите семейния си живот - не за да ги изпозвате като оръжие срещу рака, а защото това е нормалната ситуация - да имате любящ семеен живот. Търсете Бога и любовта - във всякакви форми.
О, колко много мога да пиша!
Не съм дори споменала и половината, от което искам в тоя момент!
Но да кажем, че има време и ще търся начини и моменти да допълвам.
Трябва най-повече от всичко да се грижите за душата си и връзката с Бога.
оттам само и единствено може да дойде спасението ви.
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
|
Re: Ако това е възможно [re: Crasiva]
Re: Ако това е възможно
