Сетих се - доцент Романов, тогава работеше в Александровска болница, неуролог.


После замина за известно време да работи в Саудитска Арабия ли беше....ако помня добре...после пак се върна и сега не знам къде е.


Операцията на майка ми беше мноо кървава история - после една година още я третираха с химио, с някакво облъчване също. Косата й опада, абе страшно беше. Тогава се нагледах на бая ужасии и много се бях измъчила - много боли за майка, за баща. Родител. Пък и бях много млада и впечатлителна - на 22 ли да бях, на 23 ли, нещо такова.



И трябваше да спомена, че моя експириънс по време на комата беше, че минах през тунела (може наистина да съм била умряла, знам ли?) и попаднах в бога. Тялото ми не беше свързано вече с мене. Там нямах тяло и бях отделно от човешкото си тяло. Тазм изпитах любовта на бога и докосването на бога - това е условно казано. Намирах се в светлина - плувах в любовта и мощта на бога - и се чувствах отлично - много щастлива, абсолютно здрава капчица божия любов в океана от божията любов и енергия.


Там някъде кхм.... ми беше съобщено, че по погрешка съм попаднала там и че трябва да се върна (в човешкото си тяло предполагам). Бях върната с много нежност, любов и внимание - ас не исках да се връщам - толкова беше хубаво.


Събудих се в тялото още по време на края на операцията - чувах гласовете, усещах как ме почистиха, покриха нещо, сигурно с одеяло. Беше ми студено, тялото ми тежеше ужасно - след тая разходка из божия свят без човешкото ми тяло, на мене ми беше много тромаво и неудобно да усещам тежестта на тялото. Изпитвах все още блаженството и любовта на бога и ми беше спокойно и меко отвътре - бях сигурна, че Бог ме е изцелил и поправил всичко. Усещане на невероятно щастие и блаженство. Тежко съжаление, че бях оживяла. Исках да се върна там обратно при бога.


Никога този спомен не избледня у мене. За всичките тея години после, съм се чудила много как си спомням толкова отчетливо тези неща и тези детайли - нали там бях извън човешкото си тяло, значи не зъм използвала човешката си нервна система и неврони. Къде се е запазил този спомен от божия свят и любовта на бога. Защо не го забравям - сякаш се е случило преди минутка, винаги е толкова пресен и нов.



След това в продължение на месеци изпитвах неистова радост за всяка подарена ми минутка, за всеки слънчев лъч светлина, за звуците - за съществуването ми. неописуема благодарност и благост. Любов от мене към всичко наоколо. сядах под някое дърво и му приказвах. Примерно. Или ляхам на земята и благодаря на тревичките, на мравчиците. Абе много остро и детайлно усещане за всяка глътка въздух и момент. Все едно си взимал наркотик - толкова остро и силно.


После това поизбледня, но още ми се случва понякога да го изпитам в цялата му острота.



След този ми експириънс и след като бях усетила любовта на бога и видях как бях излекувана буквално в чудо (лекарите бяха паникьосани и ме избягваха по коридорите и нямаха разумно обяснение и бяха много кхм тревожни и драматични даже един от тях отказа да вземе букета цветя който донесах и каза не съм те излекувал аз...) тогава реших за себе си - да, аз съм вярваща, Бог съществува, Бог ме излекува.


Минаха доста години - на няколко пъти се опитах да разкажа това - но навсякъде коментарите бяха тая е луда, откачила е - да ама те не бяха виждали реакцията на докторите след операцията ми - и накратко - хората се подиграваха и не вярваха на разказа ми.


След много години, преди около 4 години, когато попаднах в УК, попаднах на хора, които ми обясниха какво ми се е случило и попаднах на книги, познанства, групи за спиричуъл тийчинг и практисинг. Започнах да се занимавам с медитации. В началото хич не бях убедена и го правех повече заради отличната компания- весели, щастливи и невероятни хора, отлични приятели, интелигентни и мили. Чувствах се чудесно. С течение на времето почнах да разбирам много повече. С практикуването започнах да усещам и научавам много повече.


После осъзнах нещата в дълбочина и какво точно ми се случва.


При мен на практика се е случило така нареченото спиричуъл лечение - но това е само една много малка част от последиците. Само видимата с очвешки очи. Нещата са много по-сложни и комплексни. Като цяло това е процес на спиричуъл пробуждане - или поне така го наричат с човешки думи.



Бих ви посъветвала да се отнесете много сериозно към твърденията ми - защото аз видях чудесата, които могат да се постигнат по този начин.


Съвсем сериозно потвърждавам като очевидец и участник - да, рака се лекува - да, развиването на духовност и спиричуъл съзнание изличава всяка болест - не само рак. Като цяло се постига невероятно здраве и хармония в живота, но не само това. Целият ти живот се променя драстично. Можеш да създадеш работеща връзка, да проимаш партнер, приятели - всичко се променя. Нямаш проблеми с пари, с намиране на работа, ами просто всичко се подобрява драстично във всяко едно отношение. Живота ти става хармоничен, споделено щастлив и драматично по-качествен. Съзнанието ти работи много по-интензивно. Паметта и способностите се подобряват. И прочие, и прочие.


Тоест схващането че е панацея не е изчерпателно - защото нещата са още по-драматично обхващащи и цялостни.



Аз нямам илюзии че съм много напреднала. Тоя път е дълъг и изисква много усилия, воля и стремеж към усъвършенстване. На мене само ми се показа Пътя, който трябва да се извърви - нямам понятие къде ше свърши всичко това - но дори само началото промени толкова много живота ми.



Да, има Бог - аз го видях с духовните си сетива. Повярвайте в Бога - оттам започва съвсем друг живот за всяко човешко същество. Обърнете се към Бога. Това е единственото спасение за всяко човешко същество. Живейте в Бога и го почитайте и обичайте!



Не правя нищо по-различно от нормалното - ходя на работа, гледам да ям чиста храна (органик), гледам да ям лимони, фрешове, но това е в рамките на нормалното. Не съм фанатизирана - само спазвам някаква нормалност. Наблягам на спиричуъла. И това не е фанатично - съвсем в разумни граници е - примерно по минутки две на ден, понякога до час - зависи дали имам настроение. Повече време отива за четене на тези книги и слушане на медитации - примерно но грубо казано по около час на ден - но не е фанатично също - само ако имам настроение или ме чопли да науча още нещо.




Живота ми е съвсем нормален - не взимам никакви лекарства (тотално отказах лекари, болници, абе все едно не съществуват). Здрава съм и работя много, никакви признаци за болест или някакви здравни проблеми.



Не смея да ида на дофтур - ше ме бутнат да ме излседват и да ме тъпчат с лекарства - и ше има пак афкане и офкане. Едва ли някога ше забравя физиономиите на лекарите, които ме оперираха в ИСУЛ (през 1993 година това беше ИСУЛ). Бяха толкова сащисани и потресени - те искрено смятаха, че би трябвало да съм умряла - и в първите часове след операцията ме уверяваха стреснато, че никога няма да проходя, ше живея в легло, ше умра рано, няма да имам деца, няма да мога да имам нормален живот никога - без части от жизнено важни органи като черен дроб, далак, черва извадени, части от яичници, части от панкреаса - рака е бил обхванал и изконсумирал по-голямата част от карантията ми в особено напреднала фаза. Извадили са 4 кила ракови образувания от мене. Не са искали да изрежат всичко даже - ясно е било, че директно ше ме убият в такъв случай.


6 часа по-късно мърдах, 24 часа по-късно проходих, 3 дена по-късно припках по коридора и они се разбегваха като ме видеха....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите