- Мила моя, какво сънува тази нощ?
- Сънувах страх. Душеше ме с невидими лапи. Като бяла престилка с вързани ръкави на гърба. Прегръдката му е спираща дъха, неумолима, страстна. Страхът е влюбен в мен, но любовта му е несподелена. Защо се е вкопчил така?
- Защото си отворила обятия за него. Неволно си разкрила сърцето си и сега го брули смразяваща буря. Страхът е престъпник. Проучва старателно пролуките, изгражда план, надява ръкавиците си и черната маска. След това се процежда като лепкава гнъс и тайно завладява сърцето ти.
- Но защо поне не ме остави да се наспя, а изсмуква силите ми дори на сън.
- Сънят ти не е негов съюзник, а твой. Сънят ти е твоята аларма. Не моли страха да те остави на мира. Убиецът няма морал, нито милост. За да се изправиш в битка с него трябва и ти да си безмилостна.
- Обаче сега съм генерал без армия. Какво бих могла да направя?!
- Не, мила моя! Ти не си никакъв генерал! Погледни навътре в себе си. Там в ъгълчето си забутала душата си. Зъзне в мокра килия. Сама си сторила това. Отключи веригите й и ще имаш не армия, а най-могъщата стихия. Това си ти! Тялото ти боледува, защото душата ти е затворник.
- Но навън е толкова мрачно. Тъжна съм, чувствам се слаба.
- Спомни си! Времето навън няма нищо общо с времето вътре в теб! Ти сама създаваш времето в себе си. Знаеш, че можеш това! Някой ден душата ти ще се разтвори в океана, но не сега. Сега тя е тук, в тялото ти и единственото, което й е нужно за да бъде силна е любов! Обичай я, милвай я, бъди нежна с нея и тя ще предпази тялото ти от страха и неговите оръжия. Ти правиш това с котката си и тя отдава цялата си мъркаща любов, нали?! Лесно е.
- А кои са неговите оръжия?
- Неговите оръжия в тялото ти са онези тайни агенти, които го изяждат бавно и неусетно.
- Моят рак!
- Твоят рак е рак на тялото! Ракът на душата е страхът! Душата е първична! Излекуваш ли рака на душата си ще излекуваш и този в тялото! Вярваш ли ми?
- Защо е толкова трудно да повярвам?
- Защото не искаш.
- Искам!
- Не! Нужно е да слушаш тишината! Дори мен трябва да накараш да млъкна! Слушай тишината и тя ще ти каже всичко, което ти е нужно за да повярваш! Така ще успееш да почувстваш душата си. Това е ключът за килията й!
- Нима?! Чела съм, че трябва да се четат вековните мъдри писания и святи текстове. Като четеш много дълго време и започваш да вярваш. Нима тишината ще бъде достатъчна?
- Да, светите писания могат да помогнат в търсенията на душата ти. Но, знаеш, че малкото дете докосва печката, въпреки поученията на родителя. Всеки трябва да изстрада себе си за да получи своята награда – познанието! А познанието за душата е познание от висш порядък. За това ти е нужна тишината. Тишината, която владее Вселената е твоят извор на познание за себе си и за душата!
- Това е лесно!
- Лесно е, разбира се! Но има една съвсем фина и невидима разлика между твоето „лесно” и това, което аз имам в предвид.
- О! Всичко пак стана неразбираемо за мен!
- Ето, точно това е разликата! Вслушай се в тишината и ще разбереш. Това не може да се обясни с думи. Думите са затвор за великото тайнство на живота!
- Добре! Ще лекувам душата от страха с тишина! Какво ще сънувам тогава?
- Ще сънуваш, мила моя, безкрайни зелени поля. Ще сънуваш, че си птица. Ще сънуваш лекота, несравнима с нищо, завладяно от гравитация! Ще сънуваш истинската си безгранична същност!