Vedda не знам защо си решила, че всички в клуба мислят позитивно. Едно са думите, друго е действителността. Мисля, че всеки сблъскал се с тази диагноза е изпитал същото, за което пишеш и ти. Имаше един мъж тук - Иванчо, ако не греша името, та той беше писал, че вярвал, мислел позитивно и т.н. и известно време след това човекът писа нещо от сорта, че това са пълни глупости и нито е мислел позитивно, нито е вярвал, ами бил толкова уплашен и напълно предаден, че въобще не му минавало и през ум за позитивизъм, но лечението било успешно и се оправил човекът. Благодареше единствено и само на Бог, за което.
И какво значи позитивизъм в случаите на хора с диагноза рак - вярваме, че непременно ще влезем в доживотна ремисия ли? Ще ми се да поразсъждаваме върху това. Ами ако не оздравяваме...ако реалността е различна?! Тогава какво правим? Трябва ли да приемаме боластта като наказание или като част от живота ни? Хората, които от няколко години сме в този клуб,за съжаление знаем най-различни, реални случаи на хора, наши приятели - някои много силни и борбени...
Мисля, че с нашата болест силен е онзи човек, който успее да приеме ситуацията такава каквато е. Хайде, чакам и други да кажат какво мислят.