Радвам се да те "видя" Фениксче!

Знаеш, че този клуб е различен. Познаваш ни. Повечето от нас са научили все пак доста уроци по толерантност и съпричастност. Остави ги страховете. До някъде са здравословни, но не трябва да им позволяваме да ни правят затворници. Не живеем за другите, нали?

Напоследък си организирам супер инцидентни, леко случайни и странни срещи. При една от тях една жена сподели това: "Майко, какво те интересува какво ще си кажат хората? Да са дошли да ти отворят вратата да те попитат как си? Да са дошли да ти сменят памперса?"

Не те карам да споделяш, но така ми прозвуча, че те интересува какво ще говорят зад гърба ти.

Пък на теб ли да обяснявам, че ние тук сме си второ семейство. Вярно е, позамря клуба, но това се случва с много от клубовете в дира напоследък, убедих се. А нашият е един от най-смислените, задружните и реално взаимопомощни клубове.

Така, че, ако искаш само: отпусни душата си и излей всичко на белия лист. Ако не искаш съвети, просто пиши, че не искаш. Ще те изслушаме, ще ти олекне. А може и друго да се случи - да осъзнаеш някои неща и да ги промениш. Човек понякога има нужда да се чуе отстрани. Така казва психотерапевтката ми.

Обичам те!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите